Сега беше стар и скован от ревматизъм. Раните от стари битки го боляха мъчително, като пълзеше. Зъбите му бяха пожълтели, а един от големите кучешки зъби беше счупен. На главата си имаше един огромен, грозен белег, спускащ се от челото между двете очи чак до челюстта — следа от битка с един по-млад и по-силен мъжкар, който иначе би убил всеки друг тигър на неговата възраст. Но Олд Скар се беше оказал доста корав залък за младия самец и беше проявил характер и мъдрост, оттегляйки се от битката само с тази рана.
Олд Скар предпазливо запълзя напред към нищо неподозиращото еленче, инч по инч, поставяйки внимателно една пред друга огромните си лапи, за да не настъпи суха вейка. През всичките двайсет и две години от живота си той беше ловувал все така, дебнейки потайно, приближавайки неусетно и нападайки изневиделица — прийоми, на които се беше научил, наблюдавайки как ловува майка му. Сега действията му се направляваха единствено от инстинкта му. Освен него, нищо друго не му беше останало от годините на младостта.
Изведнъж еленът вдигна глава и започна да души въздуха. Нямаше вятър и не можеше да подуши миризмата на тигъра, но той вършеше това от предпазливост. Стадото се беше разпръснало наоколо, нагазило до колене във водата. Животните знаеха, че не е безопасно да навлизат по-навътре, защото езерото беше обитавано и от крокодили. Но всички те се уповаваха на опита и силата на техния водач — един огромен петстотинфунтов елен с разкошни рога.
Олд Скар беше приклекнал, напрегнат като пружина. Мощните някога крака бяха свити под корема му, готови за скок, ушите му бяха присвити и насочени напред, опашката — вдигната. Но беше вече загубил ловкостта си и една съчка изпука под него. Еленът се подплаши и побягна, подплашвайки и цялото стадо. С огромни скокове Олд Скар се понесе след младия елен, следвайки паническия му бяг ту в една, ту в друга посока, насочвайки се накрая навътре в езерото. Олд Скар реши да надхитри елена, влезе от вътрешната страна на дъгата, която той описваше, и се озова на достатъчно близка дистанция, за да го достигне със скок. Изстреля се напред с мощните си задни крайници, но тъкмо когато връхлиташе жертвата си, еленът хвърли къч със задните си крака. Едното му копито попадна точно в дясното око на Олд Скар и зеницата му се пръсна с пукот. Тигърът изрева от болка, замахна и нанесе страхотен удар с мощната си лапа, но тя удари във водата, безкрайно далече от целта.
Младият елен и стадото избягаха.
Олд Скар падна във водата, надавайки силен рев от болката в изваденото око. Остана в топлата вода близо час, дишайки тежко, след което се измъкна по тинестия бряг и се търкулна на меката, влажна земя, докато поотмине болката в тялото му.
Положението ставаше безнадеждно. Това беше двайсетият му опит да ловува за последните два дена, и двайсетият му неуспех. Предния ден един безгрижен лемур се беше приближил в обсега на скока му, но после го изпревари и му избяга, скривайки се във високата трева. Беше време, когато Олд Скар се качваше до върха и на най-високото дърво само с три скока. Но сега ловните му похождения представляваха постоянни разочарования и унижения. А Олд Скар беше много гладен.
Стадото не се върна повече и накрая той реши да се премести при някой друг вир. Пътьом щеше да премине през територията на някой друг млад самец, но Олд Скар нямаше избор. Беше много изморен, за да заобикаля. Както се промъкваше крадешком през гъсталака обонянието му долови някаква остра миризма. Мирис на разгонена женска. Малко след това долови ръмженето й — особен, примамващ звук. После чу и отговора на мъжкаря някъде наблизо. Олд Скар се сниши и продължи да пълзи напред, взирайки се предпазливо във високата трева. Тогава видя как женската приближава мъжкаря, започна да го души, да го възбужда, накрая се търкулна на земята и той се качи отгоре й. Олд Скар ги гледаше и си спомняше добрите времена от младостта си, когато женските търсеха него, флиртуваха с него и му се отдаваха.
Олд Скар продължи напред и след малко долови друга миризма. Елен. Усети мириса на прясната му кръв и разбра, че самецът е бил съблазнен да остави вечерята си от любовния зов на женската. Продължи да пълзи напред, следвайки дирята от миризмата на прясно убития елен, докато накрая го намери, скрит дълбоко навътре в гъстата тръстика, където дори и лешоядите нямаше да могат да го намерят.
Олд Скар легна с празния си корем върху убитото животно и ревниво го покри, както правят всички тигри. Беше прималял от пад и веднага го започна откъм задната част, излизвайки свежата кръв, после разкъса задницата му с мощните си челюсти, заизмъква вътрешностите му със зъби, облизвайки с език костите му до бяло като с шкурка.