— Това е Галахър — каза Профит. — Джералд Галахър от Хобарт, Индиана. Собственик е на клуба „Лантри“ на отсрещната страна на улицата. С голи момичета. Не жени! Момичета. Галахър не ги взема, ако са надхвърлили дванайсет години. Според неговата теория всяка жена над дванайсет години навлизала в критическата възраст. В Съединените щати за това щяха да го вържат на публично място и да го линчуват.
— Защо има такава странна походка? — попита Хатчър.
— Джипът му попаднал на мина. Подът хвръкнал от експлозията и го изстрелял в орбита — обясни му Профит. — Краката му и досега не могат да се оправят.
— Предполагам, че си бил във Виетнам? — попита Хатчър.
Профит отново обърна очи към чашата си.
— По дяволите, бях с Галахър същия ден, когато попадна на мината. Оставих си единия крак в оня джип.
Той протегна напред десния си крак и почука по него с кокалчетата на пръстите си. Оттам се разнесе металически звук, сякаш беше почукал по празна водопроводна тръба.
„Профит, каза си Хатчър, това име ми е смътно познато.“
Ърп се върна в бара, отиде до мънистената завеса и влезе в малкия салон. Седна на един стол до Достопочтения, който наблюдаваше как двама мъже играят билярд.
— Тоя отвън, дето говори с Джони, е Хатчър — каза му той.
— А-а, значи си последвал съвета ми.
— Не го е насочвал насам Сай, той сам ни е намерил.
— Както ти бях казал.
— Остави това самодоволство. Не съм толкова сигурен, че е добра идея това, да си играем игрички с тоя тип.
— Знаех си, че рано или късно той ще дойде — каза Достоиочтения, горд, че интуицията му не го е подвела Ърп извади дълга пура от джоба на якето си и я запати, въртейки я бавно между пръстите си, за да се разгори равномерно.
— Показвал насам-натам снимка на Уол Пот. И на Коуди. И при това работи за Слоун.
Достоиочтения изпъна пръстите на ръцете си нагоре, допря върховете им и притисна устните си.
— Казал на Суийтс, че е дошъп да прекара тук отпуска си, но Сай се е свързал с него, след като той е закусвал със Слоун — продължи Ърп. — Не е дошъл току-така гук.
— Може да е съвпадение. И двамата да са тук.
— Дай да си говорим сериозно. Той е тръгнал да търси нещо и щом топкова бързо стигна дотук, значи е съвсем близо до това, което търси, казвам ти.
— Не се оставяй разсъжденията ти да се замъгляват от параноя.
— Казвам ти, тръгнал е да търси нещо.
— Основатепно заключение Може би ти ще успееш да разбереш какво е то.
— Мисля, че Тай Хорс го води насам.
— Е, и какво, да го убием ли?
— Не разбираш ли, че тоя е много опасен човек? На него му се носи славата, и аз съм чувал във Виетнам е бил екзекутор от името на специалните служби. Изпратили са го тук с цял списък. Като задраска и последното име от него, получава следващия списък и продължава нататък. Не ти е някое смотано детективче от Сан Франциско.
— Още едно основание да бъдеш много внимателен. Казах ти вече какво предлагам. Сближи се с него. Сприятели се. Разбери какво прави тук. Не можеш да се разхождаш наоколо и без много-много да му миспиш да избиваш когото ти падне, мистър Ърп. Каквото и да си приказваме, тук не ти е „Безстрашният керван“.
Ърп погледна към големия салон на бара. Хатчър и Профит продължаваха да си говорят. Този, който ги тревожеше, изглежда, не проявяваше интерес какво ставаше зад завесата.
— Искам освен това да ти припомня, че Портър беше убит тук.
— И какво?
— Такова. Ако все пак решиш да правиш някакви фойерверки, не ги прави в Банкок. Примами го някъде във вътрешността на страната.
— Страхотна идея — каза иронично Ърп. — Просто ще го поканя на пикник.
— Трябва да бъдеш по-изобретателен. Като те слуша, човек би казал, че изпадаш в паника. Ти все още имаш предимството, Уайът. Ние знаем за него повече, откопкото той знае за нас. Сега трябва да разбереш защо е тук.
— Не мисля, че можем да измъкнем от него това и с мъчения.
— Нали знаеш, дето разправят, че нещата се постигат по-лесно с добро.
— Тоя тип напредва много бързо. Свикнал е той да води играта.
— Ако той е свързан със Слоун и ти го убиеш, ще изпратят някой друг на негово място.
— Не и ако го направим както трябва.
Достопочтения се облегна назад в креслото си и се усмихна.
— Това съм в състояние да ти предложа, скъпи приятелю — каза той и махна с ръка. — Каквото и да решиш да направиш, направи го изпипано. Както и ти отбеляза, това е опасна игра, а той е много добър в нея.