Във възбудата си Хатчър не можа да забележи стария китаец, който го наблюдаваше. Той беше висок, но прегърбен. Имаше сива, изтощена коса и бяла брада. Беше облечен в копринен чионгсам. Когато Хатчър се измъкна между пейките и излезе от арената, старият мъж го последва.
Като излезе отвън, Хатчър отиде направо на едно от петте гишета, на които се изплащаха печалбите от залаганията. Нареди се на опашката и в тоя момент усети първите хладни пръски дъжд. Само след секунди проблясна светкавица и се чу тътенът на гръмотевица. Хатчър стоеше търпеливо на опашката и оглеждаше тълпата.
Първо забепяза ушите. Бяха големи и щръкнапи. После носа. В профил, носът на мъжа изглеждаше дъпъг и тънък, извит почти като орлов клюн.
Мъжът, който се беше наредил на опашка през едно от гишетата и се падаше малко зад Хатчър, съвпадаше и по височина. Пет фута и шест инча, 150 фунта. Главата му беше избръсната до голо, но дявол да го вземе, всеки може да си обръсне главата. Освен това, Хатчър се интересуваше най-вече от частта на лицето му между брадичката и горната устна. Той се обърна за помощ към своя ч’уанг чжу-чи, припомняйки си всички подробности на пицето от снимката на Уол Пот. Носът и ушите съвпадаха с тия на човека зад него. Сега очите. Те щяха да решат въпроса, тия очи не можеха да бъдат сбъркани. Но нисичкият, набит мъж носеше слънчеви очила и, както беше обърнат в профил, Хатчър не можеше да види очите му добре.
Дъждът се усили. Светкавиците и гръмотевиците зачестиха. Мъжът усети, че го наблюдават. Хатчър се обърна настрани, държейки го в зоната на периферното си зрение. Мъжът започна усилено да опежда Хатчър, но не си сваляше очилата.
Старият, прегърбен китаец се беше спрял под козирката на арената, пазейки се от дъжда, и наблюдаваше Хатчър.
Най-поспе Хатчър стигна до гишето и касиерът отброи пред него банкнотите на печалбата му. Той мина през навалицата, заобикапяйки гишето отзад, и застана откъм другия ъгъл на арената, наблюдавайки как тъкмо в този момент м ъжът с щръкналите уши прибира печалбата си от другото гише.
Хатчър го изгледа продължително, изучавайки лицето му, докато не усети, че и другият го гледа, при което отмести поглед и се отдръпна бавно назад, премествайки се в сянката на арената. Дъждът се усили още повече. Мъжът беше по черни панталони и бяла риза и затова присви рамене, опитвайки се да не усеща хладния дъжд. Малко след това пристъпи напред, взирайки се към Хатчър.
В тоя моменг свали очилата си и погпедна втренчено към сянката.
Хатчър успя да види очите му добре. Студени, безжизнени, безпощадни очи. Големи уши. Орлов нос.
Това беше Уол Пот.
Една светкавица разкъса небето и падна някъде наблизо, изтрещя гръм и сякаш изведнъж започна пороен дъжд.
Хатчър излезе от сянката и тръгна към мястото, където беше застанал Уол Пот. В същия момент той се обърна и забързано се запромъква към изхода. Хатчър се затича подир него, провирайки се през навалицата от новонаредили се пред гишетата за залози.
Затича с пълна сила подир изменника виетнамец така изненадан от неочакваното му откриване, че отново не успя да забележи прегърбения, възрастен мъж, който го наблюдаваше.
Дъждът се лееше от небето като из ведро, образувайки във въздуха почти непрогледна пелена. Тълпата се втурна във всички посоки да се скрие от дъжда и в тоя момент старият китаец изгуби от поглед Хатчър. Изскочи тичешком изпод козирката и се втурна напред, търсейки отчаяно с поглед. Изтича към главния вход и излезе през него на Тхи Пат Роуд. Там многобройни групи хора бягаха във всички посоки, търсейки убежище от дъжда. Неоновите светлини блестяха ярко в ранния здрач. Отчаян от неуспеха, старият китаец се обърна и тръгна по алеята, която минаваше покрай арената.
Хатчър не изпускаше Уоп Пот от очи, проправяйки си път сред бягащата тълпа. В един момент виетнамецът неочаквано смени посоката си и побягна през страничния вход на каменната стена, ограждаща игрищата за загрявка, от който излезе на една алея, водеща встрани от Тхи Пат Роуд. В същия момент бурята увеличи още повече силата си и светкавица освети тъмното небе, при което Уол Пот спря и се притисна към каменната стена.
След секунди чу, че вратата зад него се отваря и побягна отново.
Хатчър беше на около двайсет и пет фута зад него, когато Уол Пот побягна към Тхи Пат Роуд. Тогава реши да блъфира.
— Веднага спри, Уол Пот! — изкрещя с дрезгав глас, опитвайки се да надвика плющящия дъжд. — Да не се налага да те застрелям!
Номерът мина. Уол Пот намали темпото и след малко спря и се приближи с лице към стената, търсейки прикритието на орхидеите и жасминовите храсти, които се виеха по нея. После бавно вдигна нагоре ръце на нивото на раменете си, стреснат от заплахата. Кой беше тоя фаранг, чудеще се той, но не посмя да се обърне назад. Уол Пот беше страхлив по душа. Ако трябваше да бъде убит, нямаше да може да посрещне смъртта очи в очи.