Хатчър се приближи до него и заби средния си пръст в гърба му.
— Бам — прошепна той в ухото на Уол Пот.
Ниският мъж се обърна, разбра, че е бил измамен и се опита да побегне, но Хатчър го сграбчи за шията и го хвърли към стената сред мокрите клончета на жасмина. Реки от дъжд се изливаха по лицето на Хатчър и той усещаше как водата се стича чак в обувките му. После, също така внезапно, както беше започнал, дъждът спря. Водата започна да се изпарява от нагорещените от дневната жега павета.
— Дошъл съм от другия край на света, за да говоря с теб — прошепна Хатчър. — Сега трябва да ми отговориш на няколко въпроса. — И Хатчър набързо го опипа за оръжие.
— Не говоря английски — запелтечи Уол Пот на тайландски.
— Тогава ще говорим на тайландски — изръмжа Хатчър.
— К-к-какво искаш от мен?
— Искам Мърф Коуди.
В този момент старият китаец сви по алеята, обикаляща покрай боксовата арена, и тръгна през облаците от изпарения. На фона на червената светлина от блестящите недалече неонови реклами издигащата се нагоре пара напомняше на изпаренията над казаните в ада.
Старият китаец се завзира през гъстата мъгла. Някъде пред себе си долови гласове. Бръкна под наметката си и извади оттам 38-калибров пистолет със заглушител.
— Коуди! — запелтечи Уол Пот, сега на английски. — Кой си ти?
— Приятел на Уинди Портър, човека, който беше убит, когато се опита да те спаси на канала.
— Не знам… — започна Уол Пот, но Хатчър извади паспорта му от джоба си и го вдигна пред очите на Пот.
— Не ме лъжи, нещастна въшко, бил си там, с момичето.
В змийските очи на Уол Пот проблясна страх. Той се сви сред мокрите цветове по стената и по лицето му се изписа раболепна физиономия. Неоновите светлини от околните улици хвърляха червени отблясъци върху лицето му.
— Защо ти е Коуди? — изхленчи той.
— Искал си да го продадеш на Портър срещу виза, така ли е?
В очите на Уол Пот проблясна надежда.
— От посолството ли си? — попита той.
— Отговаряй на въпросите ми.
— Не знаех за Портър, докато не видях писанията във вестниците. Не знаех, че е бил той — продължи да хленчи Пот.
— Ще ти предложа една сделка — изсъска Хатчър със стържещия си глас. — Ти ми даваш Коуди и аз няма да те издавам на американското военно разузнаване за военните ти престъпления.
Бившият лагерен комендант поклати глава и големи капки вода се стекоха от голото му теме в очите му.
— Къде е Коуди? — попита настойчиво Хатчър.
— Не знам.
— Не ме лъжи, малка въшко, че ще ти…
— Не знам, кълна ти се. Той изчезна. Все пак за какво ти е той?
— Може и той да ми е приятел.
— Той е отрепка!
— А ти какво си?
— Коуди е търговец на хероин. Крадец и убиец. И още по-лошо, той е убиец на деца.
— За какво, по дяволите, говориш?
— Убива деца и натъпква телата им с Чайна Уайт. Затова сам се нарича Тай Хорс.
— Коуди ли е Тай Хорс?
— Да, сам се нарича така.
Хатчър беше потресен от чутото. За момент отстъпи назад, гледайки втренчено бившия лагерен комендант.
И това беше последното нещо, казано от Уол Пот, или Тайсунг, през живота му.
Хатчър не чу звука от безшумния изстрел, а го осъзна едва когато видя Уол Пот прострелян в гърдите. Това беше само едно отсечено дум и ниският азиатец изстена, повдигна се, сякаш застанат на пръсти, после попитна назад към стената. Веднага се чуха още два изстрела в бърза последователност. Дум, дум.
Хатчър се извъртя назад, падна на едното си коляно и в същня миг видя как старият китаец помръдва ръце сред изпаренията и насочва пистолет към него. Той гледаше втренчено Хатчър, протегнал напред двете си ръце, с пистолета. Хатчър скочи и затича наляво, после рязко смени посоката и се насочи надясно. Но прегърбеният мъж не проследи движението му. Той рязко вдигна пистолета, обърна се и тръгна обратно към Тхи Паг Роуд, а озарената в червено гъста мъгла разми очертанията напрегърбената му фигура.
Уол Пот въздъхна жалостиво и се плъзна надолу по стената. Устата му беше широко отворена, жадно поемайки въздух. Червените петна около трите дупки от предната страна на ризата му започнаха да се разширяват встрани. Очите му се изцъклиха, главата му клюмна и той се свлече странично по стената.
Хатчър притисна пръсти отстрани на шията му, опипвайки пулса му, като в същото време оглеждаше алеята в двете посоки. Виетнамецът беше мъртъв. Тялото му потъваше в изпаренията, издигащи се от топлия асфалт на алеята. Някъде откъм другия край на града се разнесе тътенът от гръмотевица, съпровождаща бурята, отминала надолу по залива.