Стенхаузър отправи поглед към него изпод подутите си клепачи с известна досада.
— Изборът е на бармана — каза той с гъгнив носов глас, който прозвуча почти като хленчене. — Честно казано, съмнявам се дали мога да различа едното от другото.
— Но определено предпочитате не сухо мартини.
— Да речем, не обичам чист джин — отвърна Стенхаузър разсеяно, докато прелистваше списанието си.
— Не мога да не отбележа, че определено се интересувате от изкуство — продължи настойчиво Слоун.
Стенхаузър забарабани с пръсти но обложката на списанието.
— И като бизнес, и за удоволствие — отвърна той лаконично.
— Сериозно? — каза Слоун. — С какво се занимавате?
— Заниманието ми, ако държите да го наречете така, е в областта на застраховките.
— Застраховки живот, общи застраховки…?
— Всъщност завеждам исковете по застрахователни събития — каза Стенхаузър и отново насочи вниманието си към списанието.
— Сериозно? — каза ентусиазирано Слоун. — Че как се връзва това със света на изкуството?
Дребничкият мъж остави списанието върху плота на бара и въздъхна.
— Аз съм експерт — каза той. — Специализирал съм в областта на откриване откраднати произведения на изкуството.
— Ей, ами че това е доста интересно. И сигурно доста доходно, нали? — Той намигна с разбиране на Стенхаузър.
— Е, още не съм си уредил материалното положение, че да съм готов да изляза в пенсия, ако това имате предвид.
— Още ли не сте? — каза Слоун и отпи глътка бира, гледайки встрани.
Стенхаузър присви очи. Тоя човек започваше да му досажда. Като че ли се опитваше да изкопчи нещо от него. Стенхаузър се обърна към него и му хвърли изучаващ поглед. Имаше обветрено лице със силен загар, малък белег под дясното око, тялото му беше квадратно като сандък, мускулесто. Катраненочерната му коса беше късо подстригана, спортното му сако беше прилепнало плътно по него. „Човек, който прекарва доста от времето си на открито“, помисли си Стенхаузър. — По-скоро ловец, отколкото рибар. Има набитото телосложение на ловец, рибарите имат по-крехка и изискана структура. Сигурно всеки ден тренира с тежести, за да поддържа тая фигура. По всяка вероятност е голям запалянко по спортните състезания и любител на бирата. „Не изглежда прекалено интелигентен“, мислеше си Стенхаузър.
— А вие с какво се занимавате, мистър ъ-ъ… — подена свой ред Стенхаузър.
— Слоун. Хари Слоун. Работата ми е да изучавам човешките характери.
— Детектив?
— Не, просто изучавам човешките характери. — Слоун хвърли примамката и вече започваше бавно да оплита мрежата около жертвата си.
Стенхаузър се изсмя тихо.
— Интересно. Много забавно — каза Стенхаузър. — С това се занимават и списанията от жълтата преса в разделите си за известни личности, нали? Изглежда всеки от нас има склонност да си пъха носа в чуждите работи.
Слоун се наклони към Стенхаузър и му каза с поверителен тон:
— Да, аз обаче не се занимавам точно с такива неща. Обикновено спирам ей на толкова от ровенето в кирливите ризи — добави той, като разтвори палеца и показалеца си на около един инч разстояние.
Стенхаузър го погледна изненадано.
— Хм, За повечето хора никак не е приятно някой да се рови из личните им работи — каза той и отпи още една глътка от мартинито си.
— Обичам да изучавам хората — каза Слоун. — Усещам, че доста добре умея да определям характерите им.
— Наистина ли?
— Да опитаме с вас, например. Мога да се обзаложа, че сте много акуратен човек.
— Хм, акуратен — Стенхаузър се замисли за момент.
— Може и така да е. В края на краищата в моя бизнес за това се плаща.
— Не се и съмнявам, че е така. Човек не може да си позволи да допуска грешки в такъв сериозен бизнес — Слоун се наклони още повече към него. — Налага ли ви се да си имате работа с криминални типове? — попита той, продължавайки да го омотава в мрежата си.
— Точно това ми е работата — отговори дребничкият мъж с нотки на гордост в гласа. — Вярно е, че нямам много внушителен вид, но мога да говоря техния език. Мога да бъда много твърд, когато се налага.
— Не се и съмнявам — каза Слоун.
— Хм, не се съмнявате…
— Ни най-малко. Обзалагам се, че сте адски твърд, когато водите преговори. — Това беше стар трик на Слоун, да гъделичка суетата на жертвите си. Номерът винаги минаваше.
Стенхаузър високомерно поклати няколко пъти глава напред-назад, но не каза нищо. „Тоя захапа въдицата“, помисли си Слоун.
— Нека да направя едно малко съчинение — каза Слоун. — Хайде да поговорим за някои от случаите, с които сте се занимавали, за някои от най-трудните. Може би в тях ще има нещо, което интересува и мен.