— Слоун? — Гласът му беше познат, но сякаш идваше от мили разстояние.
Слоун въздъхна.
— Отделяш много време на лулата — разнесе се отново гласът на Толи Фонг. — Не отделяш внимание на бизнеса, както се бяхме споразумели.
Той погледна нагоре и се опита да фокусира погледа си. Над него беше застанал Толи Фонг. Зад него стояха трима китайци. Единият от тях беше новият Ред Поул, Били Кот.
— Сега виждам прекрасен сън — каза тихо Слоун, насочвайки поглед отново нагоре, към струйките сив дим.
— Трябва да говорим.
— После.
— Ти не изпълни обещанието, което ми даде.
— По-късно. Сега съм зает — каза унесено Слоун.
— Скапан наркоман — изсъска Фонг и удари Слоун в устата с юмрук. Слоун се претърколи назад и падна от нара с ценната, кървяща уста. Седна на пода и в очите му изведнъж заблестяха пламъчета. „Контролирай се, беше мисълта, която проблесна през замъгленото му от опиума съзнание. Не губи контрол, Слоун.“
— Глупаво е това, което правиш — произнесе той с изтръпнали устни.
— Ти ми обеща нещо — изсъска Фонг.
Слоун с мъка се надигна от пода. Само пробляскващите му очи издаваха гнева му.
— Дръж се по-кротко, Фонг, освен ако не искаш да се изправиш срещу цялата армия на Съединените щати, защото точно това…
Били Кот му нанесе силен, рязък удар отзад, в основата на врата и Слоун падна като подкосен после се обърна с мъка към дребния, жилав екзекутор.
— Тоя мъж изпълняваше твоите поръчки за убийствата — каза презрително Фонг. — Казва се Били Кот.
Слоун се покатери на нара, избърса устата си и се загледа безмълвно в окървавената си ръка. Опияняващото действие на опиума беше започнало да отминава, прогонено от болката и яростта.
— Едно нещо ти признавам — каза Слоун тихо на Били Кот. — Много си добър.
Убиецът кимна.
— Всъщност… ти нямаш представа колко е добър наистина — каза Фонг.
Слоун се усмихна на съюзника си, превърнал неочаквано се във враг.
— Заплашваш ме със смърт — каза той примирено.
— Ти ми даде обещение, Слоун.
— И спазих моето задължение в сделката — каза Слоун.
— Не! Каза ми, че ще ми предадеш Хатчър.
— Казах ти, че ще го накарам да разбере дали Коуди е Тай Хорс. Ако ти не си се справил да го държиш под око, това си е твой проблем.
— Ти ми обеща да убиеш Коуди заради мен.
Слоун поклати глава.
— Никога не съм обещавал това.
— Ти ми обеща, че той ще убие Коуди — настоя Фонг.
— Аз ти казах, че той ще го намери, ако Коуди е жив — произнесе Слоун натъртено, без да повишава тон.
— Слоун, сделката беше ти да го докараш тук и той да намери тоя Коуди, ако наистина Коуди е Тай Хорс, и да го убие.
— Е, тогава значи съм сбъркал за последното — каза Слоун. И усмивката застина на подутите му устни.
— Ти сбърка за много неща. Хатчър уби моя Номер Едно в Хонконг, разсипа Тс’е К’ам Мен Ти. Уби Батал и Били Дет — все хора, които обучавахме за теб! А сега изчезна като капка в морето.
— Има един стар шведски химн, в който се пее: „Нищо на тоз свят не се подарява, всичко в бой се покорява.“
— Не разбирам какво искаш да кажеш с това — процеди Фонг.
— Е, това е малко сложно за птичия ти мозък — каза Слоун, избърсвайки кръвта от цепнатите си устни.
Зениците на Фонг се разшириха от гняв и устните му се присвиха злобно. Но той сдържа гнева си и прошепна заплашително:
— Ние изпълнихме нашата част от сделката. Били Кот уби терориста, погрижи се добре за бомбения атентат, уби латиноамериканеца.
Слоун отново вдигна поглед към китайския гангстер, надянал дежурната си усмивка и медения си гласец.
— Ти си идиот — каза му той презрително. Вбесен, Фонг извади пистолета си. В следващия миг го приближи на инч от основата на носа на Слоун.
— Никой гуай-ло не се осмелява да ми говори така. Слоун се изхили. После отпусна главата си напред, докато дулото на оръжието не опря в челото му.
— Хайде, стреляй — изсъска той. — Стреляй, копеле! После отправи поглед покрай цевта на пистолета, покрай ръката на Фонг, към очите му.