— Аз съм ти нужен — злобно каза Слоун. — Ти седиш на буре с барут. Само въпрос на време е, кога Агенцията по наркотиците ще ти спипа стоката. Те вече знаят, че си струпал материала на склад. Ще те смачкат като въшка. Без мен ти ще си само един труп на китаец, понесен по течението.
Фонг изръмжа като звяр и стовари пистолета си върху черепа на Слоун, а едрият американец изпъшка и се катурна на пода надолу с лицето.
— Смятай се за мъртвец, куче — изсъска Фонг в ухото му.
Хатчър си проправи път през купищата бракувана продукция от плодове и зеленчуци, натрупана на кея, и стигна до кораба, оглеждайки отстрани борда му от старо тиково дърво, като търсеше цепнатини в него. Успя да провре пръсти в една цепнатина, притегли тялото си нагоре и се заоглежда за друга, после трета, придвижвайки се инч по инч нагоре по корабната обшивка от старо тиково дърво — цепнатина след цепнатина, пукнатина подир пукнатина, както навремето го беше обучил Сирило.
За разлика от останалите, Хатчър беше добре познат в средите на Чию Чао и не можеше да си позволи да се качи открито на борда на кораба, уж като търговец. Всеки един от убийците на Фонг беше запечатал чертите на лицето му в паметта си и той знаеше това. Това беше начина, по който действаха те. Също като ФБР. „Десетимата най-търсени.“
Ърп обаче се разхождаше но палубата, нахлупил каубойска шапка и с широко яке тип сафари, привързано хлабаво около кръста с платнен колан. Запали си пура и погледна небрежно в покрития с решетка люк към намиращия се отдолу трюм. Видя Били Кот и двама от помощниците му, които се излежаваха в беседката и пиеха. От Фонг нямаше и следа.
Хатчър висеше на една ръка, плътно прилепнал отстрани на кораба, а другата му ръка безшумно се плъзгаше по гладкия, дървен корпус, търсейки място за захващане. Напипа една отцепена треска, откърши я и задълба със здравите си пръсти мястото под нея, докато най-после успя да пъхне там върховете на пръстите си. Издърпа тялото си бавно нагоре, протегна другата си ръка и затърси пипнешком нова пукнатина.
Горе на борда Ърп потупваше дините, пообелваше по някое листо от марулите и ги миришеше, като се стараеше да си дава вид, че си разбира от работата.
— Добри ли са? — попита един от продавачите тайландци.
— Да, не са лоши — отвърна Ърп. — Колко ще струва цялата партида? — И той посочи с ръка около себе си.
— Всичкото? — запита изуменият тайландец.
— Да. Какво имате долу, още стока?
— Още от същото.
— Ще ми се да хвърля едно око.
Тайландецът, който искаше да угоди на Ърп, го поведе към люка, през който се слизаше под палубата. Двама въоръжени китайци стояха наблизо, облегнати на релинга, и ги оглеждаха небрежно.
По същото време Сай се приближи с една дълга, тясна моторна лодка от другата страна на кораба, до отвора към трюма, и заговори един от тайландците товарачи. Коркскрю, стиснал под мишница ловджийската си пушка, премина към носа на лодката и оттам скочи в трюма на кораба. Вътре видя Ърп да слиза по стълбите.
От другата страна Хатчър продължаваше да пълзи инч по инч нагоре към палубата. Накрая успя да се хване с една ръка за релинга зад пазачите, после се хвана и с другата, след това се изтегли нагоре и надзърна над палубата. Огледа всички, които бяха там, търсейки Потър, но не го видя. След малко забеляза един прегърбен, стар китаец да се приближава към един от въоръжените пазачи.
— Имате ли огънче? — понита старият мъж.
— Не пуша.
„Господи, това е Потър“, помисли си Хатчър.
Потър застана пред другия гангстер, който извади запалка „Бик“ и му я подаде. Потър бръкна под шафрановата си роба и стисна дръжката на армейския нож, затъкнат в колана му. Заизмъква го бавно изпод робата си и тъкмо в момента, когато Хатчър със скок се изправи над релинга, дръпна назад главата на единия бандит и преряза гърлото му, Потър заби масивния, боен нож до дръжката под ребрата на втория.
И двамата гангстери умряха, без да издадат звук.
Хатчър изтича до главната мачта, бързо преметна през нея едно въже и прихвана свободните краища към халката на колана си.
Потър тръгна по водещата към трюма стълба.
Вътре в трюма движещият се със самоуверена походка Ърп се приближи към беседката, в която седяха Били Кот и двамата му помощници. Толи Фонг не се виждаше никъде.
— Името ми е Холидей, от Валдоста, Джорджия, Съединените щати — извика им Ърп. — Имам намерение да купя останалата част от товара ви.
— Всичко? — попита изненадано Били Кот.
— Точно така. Нека ви дам визитната си картичка. Без да отмества поглед от очите на Били Кот, Ърп бръкна под якето си и светкавично измъкна дългоцевия пистолет 44-и калибър, доближи го на около шест инча от гърдите на Били Кот и стреля. Огромният пистолет изтрещя, куршумът се заби в гърдите на Били Кот и прониза сърцето му. Мощният изстрел го подхвърли на около шест инча нагоре от пода и няколко фута назад към страничния отвор на кораба, където той падна по гръб, разперил ръце и крака.