— Добре де, и това е операция в защита на националните интереси, нали?
— Въпрос на интерпретация.
— Наречи го, както щеш. Врагът никога не спи, момчето ми, не забравяй това. Искаш да се правиш на сантиментален — добре, но искам да ти кажа, че удаде ли ми се някакъв шанс да се отърва от такъв мръсник като Хадиф с цената на незначително нарушение на правилата, можеш да си заложиш задника, че ще го направя. Това ми е работата. Вярно, сключих сделка с Фонг. В случая той се оказа от нашата страна на барикадата.
— Може да е бил от твоята страна, Хари. Но абсолютно сигурно е, че не е бил от моята.
— Аз държах ситуацията под контрол.
Фонг стоеше прилепен към стълбата и изсумтя презрително, докато слушаше самоуверените обяснения на Слоун.
— Той изнасили и уби хладнокръвно Дафни Чийн само и само да утоли злобата си към мен — каза дрезгаво Хатчър. — На теб за малко да ти пръсне мозъка. Освен това обучава терористи горе по реката, с това се занимават оня бивш агент на САВАК и екзекуторът от Хаити.
— Той ги обучава за мен — отвърна рязко Слоун.
Хатчър поклати глава.
— И с какво щеше да му се разплатиш, Хари? Щеше да го уредиш да прекара през митниците хиляда кюлчета Чайна Уайт, а?
— Какво, искаш но дяволите, ако не е той, някой друг ще е. Това е полезно и за нашите финанси.
— Преди петнайсет години ти ме прати по реката, за да я разчистя от трафикантите на наркотици на Чию Чао. А сега си се прегърнал с тях.
— Всичко се променя, приятел — отвърна Слоун. — Ти си имаш Париж, Ню Йорк, Чикаго, оня твоя приятел в застрахователната компания. Аз си имам Тайланд. Каква е разликата, по дяволите.
Хатчър се изправи.
— Години наред аз си мислех, че ти си ме превърнал в съдия, съдебно жури и изпълнител на присъдата, екзекутор. Накрая това ме доведе до Лос Боксес, където нямаше какво друго да правя, освен да мисля. Сега разбрах, че никога не съм бил съдията и съдебното жури — тяхната работа си я вършил ти. Аз съм бил само екзекуторът. Но както и да е, някой друг ще те съди теб. Аз сложих край на всичко това.
— Къде отиваш?
— Прибирам се у дома.
— Ами аз?
— Кажи на Бъфало Бил, че синът му е загинал с чест на бойното поле. Може да умре спокоен. Довиждане, Хари.
Хатчър се обърна и тръгна по тъмната уличка.
— Почакай за момент, дявол да го вземе! — извика Слоун след него.
Но Хатчър вече беше изчезнал в здрача, сгъстен от спусналата се, примесена с пушек мъгла.
— Светът вече се е разделил на два вида хора — такива, дето мятат лайна, и такива, дето ги мятат първите, Хатчър — викаше Слоун подире му. — Запомни това. Вторите едва ли могат да се похвалят с положението си.
Слоун се отпусна пак назад към стената. Болката в рамото му го изгаряше, но той отклони мислите си от нея и се зае да съчинява някаква история, която би могла да мине като обяснение пред тайландския майор, Мангустата, когато неговите хора се появят.
Той не чу как Толи Фонг с мъка се измъкна върху кея, не чу жвакащите му стъпки, когато той се промъкна по кея и тръгна по уличката към него. Фонг почти се беше надвесил над него, когато той усети присъствието му и се обърна — само за да види как смъртоносният кинжал прониза тихо въздуха и да усети как безпощадното му острие се забива в гърлото му.
ХРАНА ЗА РИБИТЕ
Хатчър се беше отпуснал по гръб, загледан във вентилатора над главата си. Яхтата се полюшваше леко на слабия вечерен вятър, почуквайки се от време на време едва осезаемо в кея. Тук той се чувстваше спокоен и отпуснат. Прекрасно е, когато си отново у дома. Току-що събудил се, след дванайсетчасов сън, сетивата му започваха да се съвземат отново. Той си лежеше и наблюдаваше как резките от минаващите през щорите слънчеви лъчи се местят по вентилатора, докато накрая съвсем изчезнаха със залеза. Спусналият се плащ на нощта докара и гласовете на нощните птички, които прелитаха и надаваха своя любовен зов, търсейки се една друга. Той чу как колата бавно влезе в паркинга, трошейки под гумите си мидените черупки, с които беше застлан, после чу и познатите стъпки. Усети как яхтата леко се разлюля, когато тя скочи на борда. Затвори очи и само след миг я усети да сяда на леглото до него.
— Закъсняваш — каза той, без да отваря очи.
— Минах през „Краб Трап“. Взех малко готови скариди и задушени миди със сос — отвърна тя. — Помислих си, че едва ли на някой от нас ще му е до готвене тая нощ.
Той протегна ръка и я притегли към себе си, а тя се отпусна и се сгуши в него, притиснала лице в шията му.
— Помислих си — каза той, — защо не вземем да запалим мотора на старото корито и да се отнесем навътре, към рифа, да похапнем там, може и да поплуваме на лунна светлина.