— Мислех, че е умрял — отвърна просто Хатчър.
— Вече е — увери го Сирило, гледайки надолу към тялото на Фонг, което се беше преобърнало с лицето във водата. — Трябва ли да си мисля, че тоя е един от лошите?
— Най-лошият.
— Е, и как ще обясним това на другите? — попита Сирило.
Хатчър хвана въжето и го придърпа, докато безжизненото тяло на Фонг се приближи на около един фут от кърмата и отново го върза, за релинга.
— Нищо няма да обясняваме — отговори му Хатчър.
— Не те разбирам.
— Повярвай ми, Джими. Тоя тип не заслужава дори и шест фута място в земята. Ще се пусна навътре, оттатък рифа, и ще нахраня рибите.
Сирило изгледа продължително своя приятел. После бръкна в джоба си, извади връзка ключове за кола и му ги показа.
— Подготвил се е за бързо измъкване — каза Сирило. — Оставил е ключовете на таблото. Документите за наемането й бяха в жабката. Предплатил е с кредитна карта. Ще взема да я откарам до агенцията на аерогарата и ще им оставя ключовете.
— Благодаря ти, Джими. Повярвай ми, направи услуга на целия свят, като му тегли куршума на тоя.
Сирило погледна надолу към безжизненото тяло, плуващо във водата зад кърмата на яхтата. Запали си цигара с клечка кибрит и хвърли клечката във водата.
— Обади ми се, като се върнеш.
— Ще се обадя — отвърна Хатчър. После отиде до командната кабинка и увеличи оборотите на двигателя.
Веднага след това се обърна към Джиниа и я притисна до себе си.
— Добре ли си?
— Мисля… мисля, че… да.
— Хубаво.
— Мисля си, че поне за тоя трябва да поговорим — каза тя.
Той се усмихна и кимна.
— Мисля, че може би имаш право — съгласи се той и я притисна още по-силно до себе си. След това включи предавката на „пълен напред“ и яхтата се понесе, влачейки след себе си грозния си товар, мина покрай празния вече кей, покрай лъча на морския фар и се насочи отвъд рифа към открито море.