…и си падаше по мацките.
Беше Коледа на 1963 година. Беше паднал съвсем малко снежец, просто колкото да се каже, че е снежна Коледа и прекарването на тоя празник за първи път без семейството на Сирило беше мъчително изживяване за него. Хатчър се беше сгушил, за да се предпазва от острия вятър и вървеше по плаца с напъхана в яката брадичка. Нямаше нито пари, нито познати, при които да отиде, и прекарваше Коледните празници в Академията, заедно с още десетина кадети. Докато пресичаше мразовития плац, до слуха му достигнаха някакви крясъци и звуци като от преобръщане и трошене на мебели.
„Господи, помисли си Хатчър, сигурно някои са се сбили.“ Изтича към спалните помещения на второкурсниците и се качи на втория етаж. Фурорът се разнасяше от стаята на Коуди.
Вътре беше направо касапница. Книги, вестници, дрехи бяха разпилени но целия под. Коуди беше изпаднал в бяс, мяташе се като ненормален насам — натам из стаята, крещеше псувни на поразия и сълзи се стичаха от очите му. Вдигна с две ръце стола от работната маса над главата си, обърна се към прозореца и замахна с всичка сила, готов да го запрати натам. Хатчър се втурна към него и грабна стола от ръцете му. Коуди се обърна към него с почервеняло от пиянски бяс лице.
— К’во по дяволите прайш тука бе, нообранец!
— Мамка му, сър, ще си имате големи неприятност. Дежурният офицер може всеки момент да се изтърси насам.
— Да го духа дежурният офцер, нообранец.
Хатчър погледна през прозореца. Дежурният офице се беше засилил през заснежения плац направо към спалното помещение.
— Ох, мамка му! — изломоти Хатчър.
Сложи стола на мястото му и се втурна да оправи стаята. Насъбра вестниците и книгите и ги нареди в ъгъгла на работната маса, нахвърля разпилените дрехи гардеробчето и затвори вратата.
— Кво си мислиш, че прайш бе, нообранец? — заломоти Коуди.
— Дежурният офицер се е засилил право насам — каза Хатчър. — Ако ви снимат пиян в стаята, ще ви изхвърлят оттук, сър.
— Да ме изфърлят — запелтечи пиянски Коуди. — Шъ ги науча аз тях, сичките.
— Всички кои, сър.
— Глей си твойта раута.
— Йес, сър.
Хатчър чу как външната врата на спалния корпус с отвори и после се затвори.
— Вече се качва насам — рече Хатчър, почти пани ран.
— За кво стаа ъмрос?
— За шибания дежурен офицер, сър.
— Майната им на дежурните. — Хатчър награби Коуди и го заблъска към вратата на банята. — Кво прайш, дяволите да те…
Хатчър го натика в банята и пусна душа над него. Върна се в стаята и затвори вратата към банята После отиде до гардеробчето на Коуди и извади чифт обувки, кутийка боя и четка. Чу, че дежурният офицер приближава към стаята. Започна трескаво да лъска обувките, а в тоя момент дежурният заблъска по вратата.
— Мистър Коуди?
Хатчър му отвори.
— Какво правиш тук, новобранец? — запита го дежурният, насочил изпитателен поглед към Хатчър.
Хатчър вдигна обувката и четката към него.
— Лъскам обувките на мистър Коуди, сър.
— Къде е Коуди? — запита дежурният, избута Хатчър встрани от вратата и влезе в стаята. Хатчър погледна иззад гърба му към пода до леглото. Там, до крака на леглото, беше оставена начената бутилка водка със завъртяна капачка. Хатчър се доближи съвсем предпазливо до леглото, пусна обувката да падне, изчака, и в момента, в който тя се приземи на пода, изрита бутилката под леглото.
Дежурният се извърна към него и Хатчър се изпъна като при команда „мирно“.
— Извинявам се, сър — запелтечи той. — Изпуснах обувката.
В тоя момент вратата на банята се открехна и Коуди, със стичаща се от косата му вода, надзърна през процепа Беше увил една хавлия около раменете си.
— Какво става? — запита той строго.
— Каква беше тая гюрултия тук, Коуди? — запита го на свой ред дежурният офицер.
— А-а, радиото — отвърна Коуди — Изключих го. Хващай се пак с обувките, новобранец! — И затръшна отново вратата на банята.
— Да, сър!
Дежурният офицер тръгна към изхода на стаята.
— Друг път го пускайте по-тихо — рече той на излизане.
Коуди се измъкна от банята Хавлията още стоеше увита около раменете му и от косата му се стичаше вода Куртката му, която си беше на него под хавлията, беше цялата мокра. Дойде до средата на стаята и се заоглежда, отпусна се на четири крака и започна да лази но пода и да търси бутилката. Съгледа я под леглото, пресегна се и я измъкна оттам. После седна на пода, облегнат на ръба на леглото, отвъртя капачката и започна да се смее идиотски.
— Много ти сече пипето, нообранец, навреме ти идва, чесно. Шъ удариш ли ена глътка?
— Не мисля, че…
— Сяай и удряй ена шибана глътка, нообранец — каза Коуди, целият сияещ и протегна бутилката към него.