Симънс кимна с глава мълчаливо.
— Обаче не става, а?
Изведнъж очите на Симънс се изпълниха със сълзи. Той стисна клепачи и се опита да ги спре, но те бавно се стекоха надолу по лицето му.
— Все още си мисля… може би щяхме да успеем да го измъкнем оттам, но ония така бясно стреляха по нас, че направо ни правеха на решето и аз казах на нашите… „Хайде да се омитаме, не виждам никого там“, и по дяволите… това започна да ме яде отвътре още преди да стигнем до базата и не е спряло за момент и досега, а аз не мога… не мога… да разкажа на никого за това, не можех да гледам в очите хората, с които бяхме там… просто бях уплашен бе, човек, това е.
— Значи Коуди успя да се измъкне от самолета? — запита го Хатчър настойчиво.
Симънс плачеше беззвучно и се мъчеше да не го показва. Наведе се към прозореца и се загледа в загряващия отвън хеликоптер, вдигащ от земята вихрушки пухкав сняг. Симънс пое дълбоко дъх и въздъхна.
— Един от тях успя — каза той накрая.
— Те смятат, че са намерили останките на бордовия стрелец в обгорелия самолет — каза Хатчър. — Но не са намерили нищо от Коуди.
Симънс се обърна към Хатчър с лице изкривено от болезнена мъка.
— Какво, по дяволите, е станало с него? — запита той с нескрити нотки на вина в гласа си.
Хатчър повдигна рамене и поклати глава.
— Ако научиш нещо за него… — започна Симънс, но откъм хеликоптера отвън някой му викна отново.
— Симънс, защо се мотаеш още, дявол да го вземе? Имаме работа, хайде.
— Ще ти съобщя — каза Хатчър. — Искам да те питам още нещо. „Тай Хорс“ говори ли ти нещо?
— Имаш предвид хероин?
— Само това ли значи то?
— Аз само това знам.
— Благодаря ти. Не е лошо да тръгваш — каза Хатчър.
Но щом Симънс се отправи към вратата, Хатчър стана и го хвана за рамото.
— Чуй ме само за минута — каза той. — Това, което се е случило тогава там, няма никакво значение тук и сега. Забрави го. Онова е било друг живот. Какво правиш със себе си? Това би могло да се случи с всеки. Ако поради това Коуди е загубил живота си, то по тоя начин ти сигурно си спасил живота на пилота, на помощник-пилота и твоя. Три живота заради един — това си е съвсем почтена сделка.
— И за това съм мислил — каза Симънс. — Не помага.
— Понякога собствените ти мисли са най-ужаската компания — прошепна Хатчър.
— И това не помага — каза с болка Симънс.
Той нахлупи шапката на главата си и излезе от стаята. Хатчър изгледа през прозореца как Симънс притича през снега до чакащия го хеликоптер. После се замисли. „Окей, значи Коуди може да е отървал кожата тогава, А ако тогава се е отървал, значи може би още е жив, а това означава, че не може със сигурност да се смята за загинал. Тогава къде е бил през всичките тия петнайсет години?“
— Изгубил си го? Така значи, изгубил си го — каза Слоун с тих, но строг глас. — Как можеш да изгубиш когото и да било в това… Как каза, че му е името?
— Шелби — отговори Забриски. — Той въобще не се е връщал в Билингс, полковник. Отлетял е с товарен самолет за Споукейн, а оттам за Сиатъл, след това е взе редовен полет за Лос Анжелес.
— Ти къде си сега?
— В Лос Анжелес. Международното летище. Той ще лети сутринта.
— За къде?
— Сан Диего.
— Сан Диего? Какво, по дяволите, ще… — Слоун се поколеба за момент, после продължи: — Изчакай малко. Не затваряй, аз ще поддържам линията.
Слоун натисна бутона за задържане на своя телефон и се обърна към единия от четиримата оператори, които работеха в малкия му команден пункт.
— Холоуей, искам да се установи местонахождението в момента на двама офицери от флота: капитан трети ранг Ралф Шварц и капитан Хю Фрейзър. Искам ги бързо, блокирал съм линията за далечен разговор. — И Слоун продиктува буква по буква двете имена.
— Само минутка, сър — каза Холоуей. Слоун забарабани нервно по бюрото си и запрелисгва папката с материалите за Мърфи, докато Холоуей въвеждаше имената в компютъра си. Оперативният команден пункт на Слоун се състоеше от три стаи в неголяма сграда с офиси на три пресечки от Белия дом. Имаше малка приемна, в която беше секретарката му, главната оперативна зала, в която бяха разположени четири терминала с компютри, свързани в мрежа от телефони и сателитни приемници, и личният кабинет на Слоун, в който нямаше никаква лична документация или вещи.
На сержанта му бяха необходими по-малко от две минути, за да получи отговорите.
— Готово, сър — каза сержантът. — Фрейзър: от единайсет месеца е в оставка, полковник. Понастоящем е вицепрезидент на малка авиокомпания за чартърни полети в Сиатъл. За другия… ъ-ъ… ето, получи се. Ралф Шварц: сега е капитан първи ранг, сър, ръководител на учебните полети в базата на морската авиация в Сан Диего.