— Достатъчно, сержант, благодаря — каза Слоун и отново се включи към линията с Лос Анжелес, където го очакваше Забриски. — Готово, проблемът е решен. Прекратявай наблюдението и се връщай!
— Да прекратя наблюдението? — понита изненадано агентът.
— Прекратявай! — нареди Слоун и затвори. След това избухна в смях. „Виж го ти, кучия му син, каза си наум той, ще ми върти номера, ще ми демонстрира колко е велик. Даже не си е дал зор да си прикрие следите, иска да види колко време ще ми е необходимо да го открия.“ Слоун погледна часовника си. Беше седем вечерта, значи четири след обяд на Западното крайбрежие. Сериозна обиколка из страната беше извършил Хатчър само за двайсет и четири часа.
Друг от компютърните оператори прекъсна мислите му.
— Имаме повикване по компютърната мрежа, полковник.
— От кого?
— База М.
Оттам бяха използвали компютърния модем, за да осъществят телефонен разговор. Това беше метод за подсигуряване на телефонната линия при поверителни разговори. На монитора на компютър пред оператора се изписа поредица от въпроси, в отговор на които трябваше да се въведе информация, за да се осъществи връзката.
Кодов номер:
Код за деня:
Оперативен код:
Разрешено ниво на секретен достъп:
Кодово име на обекта за връзка:
Вашето кодово име:
Ниво на секретност на вашия обект:
Проверка на гласовия анализатор:
Въвеждането на неточни данни на който и да било от въпросите предизвикваше автоматично разпадане на връзката и блокиране на повикващия абонат от системата, за да може той да бъде локализиран. На монитора започнаха да се появяват едно след друго числа и имена, докато повикващият отговаряше на стандартните въпроси за допускане осъществяването на разговора.
— И гласовият анализатор потвърждава заявката за разговора — каза операторът.
— Прехвърли ми разговора на зеления телефон — на реди Слоун и отиде в кабинета си. Затвори вратата и от ключи едно от шкафчетата на бюрото си. В него имаше един телефон с допълнителна приставка, която едновременно премодулираше сигнала и в двете посоки и кодираше на базата на вградена таблица звуковите импулси при предаване, респективно декодираше при приемане. Освен това на кутията на апарата имаше два малки светлинни индикатора. Светенето на зеления означаваше, че линията е чиста и не се подслушва. Ако другият индикатор, червен на цвят, светнеше, разговорът автоматично се прекъсваше.
Слоун вдигна слушалката.
— Тук Муун Рейсър — каза той.
— Тук Хаунд Дог, сър. Имаме си проблеми.
— Казвай, Хедрич, линията е чиста.
— Нашето момче се опитва да ни ядоса, полковник.
— Същият проблем ли?
— Да, сър. Всичко е наред, докато е тук край езерото, охранителните мероприятия са безпроблемни. Но той твърдо е решил да поскита из нощните заведения. Казах му, че това е невъзможно, ама не ми се ще да повтарям това, което той ми каза.
Слоун се захили.
— Мога да си представя. Нали аз съм го разработвал, да не си забравил? Тия южняци всичките си приличат. Гореща кръв и тем подобни.
— Тая негова гореща кръв може да се разлее някъде по земята, ако не внимава. Имам ли право да го спра?
— Категорично не. Той е гост на Съединените щати, а не затворник. Нашата задача е да го охраняваме, колкото и трудно да е това.
— Иска да ходи на някаква дискотека, която се казва „Раздвоена самоличност“, на костюмирано парти. Не можем да осигурим надеждна охрана на това място, ако ще и цялата израелска армия да ни дойде на помощ.
— Кога?
— Вдругиден.
Слоун се замисли за момент.
— Добре, но все пак трябва да се опитаме. Не допускай никой да разбере къде ще ходите. Идете там към единайсет часа, кажи на управителя какви сте и се разположете незабелязано на възловите места. Смятам, че това е всичко, което може да се направи.
— Доста е рисковано, сър.
— Винаги е така, Хедрич.
— Да, сър.
Слоун затвори телефона. Извади една дълга хаванска пура от чекмеджето на бюрото си, измъкна я от алуминиевата й тубичка и я прекара няколко пъти под носа си, вдъхвайки от силния й, плътен аромат. После я запали, вдигна отново зеления телефон и набра някакъв номер.
— Слушам — отговори глас още след първото позвъняване.
— Тук е Муун Рейсър. Там ли е той?
— Да, сър.
Само след няколко секунди се обади друг глас и попита:
— Муун Рейсър?
— Да — отвърна Слоун.
— Пушиш ли в момента, Муун Рейсър?
— Да. Знаеш ли какво пуша?