Размишленията му бяха прекъснати от появата на Уол Пот. Портата на манастира се отвори съвсем леко, колкото да се промъкне през нея Пот. Портър угаси цигарата си и съсредоточи погледа си към нисичкия мъж, който се плъзна под сенките на околните дървета, огледа се нервно наоколо и пое по пътя към гарата. Поргър тръгна след него, спазвайки прилична дистанция, за да не предизвика подозрения у Пот. Той дотолкова беше съсредоточил вниманието си изцяло върху таиландеца, че не забеляза другите двама, които също тръгнаха по дирите на Пот.
Това бяха китайци, дребнички и жилави, облечени в черни ризи и панталони, каквито носеха повечето от тях. Те проследиха Пот до гарата, където той се преоблече, а след това и до Яварай. Там Пот излезе от таксито и тръгна пеш по шумната и оживена Уорачак Роуд, една от главните улици на китайското градче. Когато сви по една от малките, оживени тесни улички на градчето, двамата китайци се разделиха, продължавайки да го следват, като се движеха от двете страни на уличката. Пот продължи да се разхожда по виещите се, тесни улички, осветени от неонови реклами, с двамата азиатци след себе си. Едва когато Пот влезе в малкото ресторантче на една от пресечките на Боуронг стрийт, двамата усетиха, че и Портър следи Уол Пот.
Единият от китайците беше някъде на около двайсет и две-три години, с дълга, права и бухнала коса и едва наболи мустаци. Другият беше по-възрастен, с белег от рана и заплашително изражение на лицето. Тесен белег прорязваше дясната му вежда и окото под нея беше полупритворено от същата стара рана. Той беше и по-старшият от двамата и тъкмо той забеляза Потър. Беше мернал едрия американец пред гарата и сега го виждаше отново да слиза от едно такси непосредствено след Пот. Той побутна с лакът колегата си и кимна към отсрещната страна на улицата, където Портър оглеждаше вътрешността на ресторанта, давайки си вид, че зяпа по витрините. След като Пот седна на една маса, Портър влезе в малка закусвалня на отсрещната страна на улицата, намери си място до витрината откъм улицата и си поръча нещо за ядене, като не изпускаше очи от Пот.
Двамата китайци проявиха същия интерес към Портър, както и към Пот. Те решиха да се разделят отново, като по-младият трябваше да следи американеца, а Цепнатото око да остане с тайландеца. Това беше първият ден, през който следяха Уол Пот, и не познаваха нощната му програма. Но Цепнатото око не беше кой знае колко респектиран от него. Пот успешно им се бе изплъзнал и си беше намерил идеално прикритие в манастира, но слагаше кръст на тия усилия с вечерята в Чайнатаун — мястото в града, където имаше най-голяма вероятност да бъде разпознат. Сега ставаше ясно, че по всяка вероятност и американецът беше разкрил прикритието на Пот. Явно тайландецът беше хитър, но същевременно извършваше и глупаво безразсъдни постъпки. Когато Пот свърши с вечерята си и излезе, от ресторанта, той оглави нещо като малка процесия. Цепнатото око, Портър и младият китаец един след друг наеха таксита и тръгнаха подир него.
Пот тръгна да се разхожда по многолюдния бряг на канала. Не обръщаше внимание на по-пищните и зрели жени, както и на магазинчетата за дрънкулки по лодките, а търсеше съвсем млади момичета, флиртуваше с тях, шегуваше се и се пазареше. Явно сексуалните пазарлъци му доставяха удоволствие.
„И на мен ми харесва това“, помисли си Цепнатото око. Но това, от което имаха нужда сега, беше едно ханг яо. То щеше да им предостави идеална възможност да изпълнят плана си. Преди това трябваше да разкарат по някакъв начин американеца.
— Трябва да извъртим някой номер и да създадем малка суматоха — каза Цепнатото око на по-младия си партньор. — Аз ще наема едно яо. Щом тайландецът започне да действа с малката, ти иди и се опитай да преджобиш американеца. Но недей да се правиш на много сръчен. Остави го да те усети. Направи така, че да стане суматоха и да почнете кавга и го задръж, докато не свърша с таиландеца. После се измъкни от него и ела на лодката. Ще изчезнем надолу по реката.
Цепнатото око тръгна забързано но многолюдния бряг на канала и се оглеждаше, докато не намери едно свободно речно такси. Лодкарят, възрастен, съвсем сбръчкан мъж, седеше в задната част и огризваше някакви остатъци от пиле. Цепнатото око се качи на лодката и му каза да го откара до другия бряг на канала. Седна на задната седалка на дългата и тясна лодка и те потеглиха навътре към средата на тъмния канал. Когато се отдалечиха достатъчно навътре и останаха сами в тъмнината, Цепнатото око измъкна остра кама и със силен удар намушка лодкаря от лявата му страна под ребрата. Беше идеално премерен удар. Лодкарят изцъкли очи, устата му зина, но от нея не се процеди никакъв звук, и той се строполи право напред върху седалката. Ножът беше влязъл под ребрата му и беше стигнал нагоре чак до сърцето му. Китаецът хвана лодкаря за ризата и го просна с лицето надолу в лодката, а после хвърли върху него едно одеяло. След това насочи лодката обратно към брега, търсейки Уол Пот сред тълпата.