Само миг по-късно Портър усети пронизваща болка, предизвикана от забитото дълбоко под ребрата острие на кама. Той се обърна и се озова лице в лице с младия китаец. Младежът вдигна отново ръка, за да нанесе повторен удар, но Портър се извъртя и ножът се плъзна отстрани по ребрата му. Зад него Цепнатото око се беше съвзел и се подаваше над водата. Ръцете му се протегнаха и се захванаха за перилата на ханг яото, с едно енергично движение той се измъкна от водата, стъпи на палубата и взе оттам падналия от ръката му нож.
Вниманието на Портър беше прекалено ангажирано с другия му противник, за да може да усети или чуе каквото и да било. Той нанесе страхотен удар с юмрук в лицето на по-младия китаец, усети как носът му изхрущя и чу приглушения му вик. Тогава заби коляното си между краката му и противникът му се преви и падна на колене. Зад него, съвсем спокойно и хладнокръвно, Цепнатото око се приближи и заби ножа си отстрани, точно в основата на врата му, прерязвайки сънната артерия, което моментално го парализира.
Портър се обърна недоумяващ и погледна с изцъклен поглед към Цепнатото око. Ръцете му се отпуснаха встрани от тялото и останаха там увиснали безпомощно. Цепнатото око вдигна отново ръка и нанесе рязък, силен удар, забивайки камата чак до дръжката между ребрата на Портър. Едрият мъж почти не разбра какво става с него. Усети, че нещо остро навлиза в тялото му, че го пробожда и разрязва дълбоко в гърдите. В следващия миг сърцето му прескочи и спря. Очите му се изцъклиха. Цепнатото око извади ножа си и с крак блъсна мъжа през перилата зад борда.
Пот беше чул суматохата отвън, усети как ханг яото започна да се клати, чу писък на жена, след него — още един. Изведнъж го скова страх, сякаш ектрически шок беше поразил цялата му нервна система. Моментално обаче успя да се опомни, скочи на крака, намери панталоните си в тъмнината, и в този момент чу нещо да плясва във водата. Пропълзя на четири крака до входа на бамбуковата колибка тъкмо в момента, в който младият китаец намушка за първи път Портър. Ужасен видя как Цепнатото око се измъква от водата, как на два пъти намушква едрия мъж и след това го избута с крак зад борда в реката. След това Цепнатото око се обърна към Уол Пот и той видя как в здравото му око проблясва безпощадна злоба.
Пот беше обхванат от ужас. Той се обърна на другата страна, претърколи се по палубата, както беше по долни гащи, и цамбурна в тъмните води на реката.
На брега първоначалният шок от разигралата се пред очите на всички кратка и жестока драма беше започнал да преминава и тогава от всички страни се разнесоха писъци и викове. Цепнатото око разбра, че тайландецът отново му се изплъзна. Той сграбчи младия си помощник за ризата, избута го към ханг яото, което беше откраднал, и се обърна към младата проститутка. Набута я в тъмната бамбукова колибка и допря върха на камата си до гърлото й.
— Къде живее тоя? — изсъска той.
Тя поклати ужасено глава, но беше скована от страх и не можа да отговори.
— Къде може намери Тай Хорс? — запита я отново той.
— Кой? — едва успя да прошепне тя.
— Говориш на полиция и аз дойде пак и нашари твое лице, докато станеш като бабичка. — Цепнато око се измъкна навън, скочи на другото ханг яо и изчезна в тъмнината.
ДЪРЖАНКАТА
От залата на диспечерите Хатчър наблюдаваше приближаващите се откъм Тихия океан флотски изтребители, проблясващи над водната шир като металносребристи водни кончета. Те се спускаха към пистата на базата на морската авиация. Един Ф-16 се наклони рязко и описа дъга, подготвяйки се за приземяване, и в този миг застана под такъв ъгъл, че отрази искрящите лъчи на свежото утринно слънце. После се спусна надолу и колесниците му се отвориха едва няколко секунди преди колелетата да засвистят по гладката писта.
Силно издълженият, обтекаем корпус на самолета се приземи меко, после машината беше откарана до постоянната си стоянка. Херметичният люк се отвори и пилотът се подаде от кабината. Това беше някакъв дребничък мъж, малък във всяко отношение — нисък, слаб и с крехка структура на тялото. Впечатлението от ръста му се подсилваше още повече от атрибутите, които носеше по себе си — голям херметичен шлем, раница с парашут, надуваема спасителна жилетка, та дори и от застаналия наблизо командир на ятото, извисяващ се като гигант с две глави над него. Пилотът се спусна по подвижната стълбичка, поговори няколко минути с механика си, после тръгна покрай самолета, посочвайки от време на време определени места по него. Пилотът сякаш компенсираше изцяло ниския си ръст с неудържимата енергия, която бликаше от него, изразяваща се в походка, жестове, маниери, докато механикът му вървеше вяло на една-две крачки зад него, изглеждаше отегчен и постоянно кимаше в знак на съгласие с всичко, което му обясняваше пилотът. Разликата беше огромна в сравнение с другия пилот от бившето ято на Коуди, Хю Фрейзър, с когото Хатчър беше разговарял предната вечер в Сиатъл.