— Хайде, хайде, я се погледни. Ръцете ти треперят така силно, че можеш да разбиеш мартини без шейкър.
— Чашка кафе, едно питие…
— Джони, хайде някой друг път, а? Говоря ти откровено. Ако те взема сега, може да стане така, че всички ни да избият. Може би следващия път, а…
— Ще се стегна — измънка Профит, свел поглед надолу.
— Разбира се, не се съмнявам — каза Ърп и го потупа по рамото.
Ърп, Райкър и Ърли излязоха от малкия салон, минаха зад бара и влязоха в служебното помещение на Уилки. Той не им обърна внимание. Помещението приличаше на някакъв склад за вехтории. Стари вестници, афиши, папки и списания бяха накамарени върху бюрото, столовете, по пода и бяха натъпкани в един старовремски картотечен шкаф в ъгъла на стаята.
— Суийтс си пази всяко късче хартия, до което се е докосвал някога — каза Ърли, поклащайки тъжно глава, докато оглеждаше потискащия безпорядък в помещението.
— Само това си има — отговори му Ърп. Той издърпа едно чекмедже на бюрото, остави своя „Питон 357“ вътре и извади оттам един 9-милиметров пистолет със заглушител. Извади пълнителя и го провери. Пълен.
Телефонът иззвъня с приглушен стон някъде изпод купищата хартия. Райкър го намери и подаде слушалката на Ърп.
— Ърп. Да… чудесно, чудесно! Окей, тръгваме. Бъди много внимателна. Успех.
Той затвори телефона и бавно потри ръце.
— Имаме късмет. Отишла е там преди него. Той се е настанил едва преди десет минути и тя е успяла да наеме съседната стая, която има междинна врата към неговата.
— Значи можем да започваме — каза Ърли.
— Да — отвърна Ърп.
— На мен това ми изглежда като разходка в парка — каза Райкър.
— Може и така да е — каза Ърп, повдигайки вежди.
— Хайде да тръгваме, остават ни десет минути.
Малко след тях и Профит беше излязъл от малкия салон, беше прекосил бара и беше влязъл в мъжката тоалетна. Там той влезе в една от кабинките, седна на тоалетната чиния и извади от джоба си малко найлоново пликче. В него имаше спринцовка, свещ, лъжичка и едно пакетче хероин. С треперещи ръце запали свещта и я закрепи на поставката за тоалетна хартия, изтръска малко от белия прах в лъжичката и го загря на пламъка, докато от него се получи бистра вряща течност. Потопи върха на иглата в течността, доизкара въздушната възглавница, останала в спринцовката, и всмука течността в нея. Пак стисна юмрук. Иглата погали вената, направи драскотина по нея и накрая се заби дълбоко. Профит леко потрепна от първоначалната болка и пое дълбоко дъх. На лицето му се изписа задоволство. Затвори очи и се усмихна.
Дузит Тани беше съвсем близо дори и за придвижване пешком, но те взеха пикапа на Райкър и паркираха отзад. Райкър излезе от пикапа, но остана близо до него. Ърли и Ърп отидоха в стая 429. Тя ги чакаше там.
— Даваме ти на разположение пет минути, за да прецениш габаритите на товара — каза Ърп. — Нервна ли си?
Тя поклати отрицателно глава.
— Браво. Давай да почваме тогава.
Тя излезе от стаята, слезе по стълбите до третия етаж и взе асансьора отново до четвъртия, за да се подсигури, в случай че той наблюдава или се ослушва за пристигането й. Почука на стая 427 и вратата се отвори почти ведната от едър китаец със синкав бепег на едната буза.
— Мисис Гиу?
Тя кимна, той отстъпи назад, за да й направи път да влезе и след това бързо огледа коридора, преди да затвори вратата. Той беше изненадан. Жената беше красива — с фини и изящни черти, стройна и с изискани маниери. Беше облечена в смарагдовозелена вечерна копринена рокля и на ръцете си имаше бели ръкавици. Перлите на обиците й изглежда бяха доста скъпи. Тя определено не съответстваше на представата за куриер наркотрафикант.
— Аз съм мистър Сен — каза той. — Паспорт?
Тя извади от дамската си чантичка една малка книжка в кожен калъф и му я подаде. Той огледа паспорта й внимателно, търсейки следи от фалшифициране, но не можа да открие такива. Щом той не забелязваше нищо, значи и на митницата нямаше да открият нищо.
Според данните от паспорта тя беше мисис Виктор Гиу, вдовица, двайсет и девет годишна, родена в Банкок. Беше си извадила туристически чекове за Малайзия, Индия, Хонгконг и Филипините.
— Виждам, че в паспорта ви е посочена професия „танцьорка“ — каза той.
— Да Пътническият сандък е за костюмите ми. Сен се усмихна лукаво.
— Браво — каза той. — Много хитро, имам предвид сандъка. Побира три пъти повече от обикновен куфар. Ясно ли ви е какво трябва да направите?
— Да. Ще съпровождам и ще наблюдавам четирите куфара до Сиатъл. След като премина митницата, отпред, пред летището, ще ме чака лимузина. Щом куфарите бъдат натоварени на колата, на мен ще ми бъде платен остатъкът от сумата и ще бъда свободна да си вървя.