Сега, както си лежеше на пода, този прозорец се отвори отново и там, в неговата призрачна рамка, се появи сцената на първата му среща с Джиниа — разпукващата се зора и първите огненочервени лъчи на слънцето над спокойните води на залива.
Първата му реакция беше чисто физическото усещане. Тя беше застанала на дока за яхти до някаква платноходка, облечена в къси панталонки и горнище от бикини, а той остана така — зашеметен от съвършенството на нейното тяло; спря работата си на яхтата и се зазяпа втренчено в нея, без дори да осъзнава това. После погледна към лицето й и забеляза, че и тя го гледа с кафявите си очи — толкова кафяви, че изглеждаха почти черни.
„Ако продължаваш така да ме разсъбличаш с поглед, ще вземат да ме арестуват за показване в непристоен външен вид“ — каза тя с лека усмивка.
Придружителят й, мекушаво богаташче, възстановяващо се от снощния си махмурлук, с разнебитена психика и разтреперани ръце, се опитваше да вдигне основното платно на лодката си. Той вдигна поглед към нея и я попита:
„Кво каза?“
„Нищо, скъпи“ — измърка тя и щом той отново се обърна към платното, тя пак отправи поглед към Хатчър. Хатчър отиде до края на яхтата си, за да се приближи към нея, огледа я цялата и поклати бавно глава.
„Толкова кратък е тоя живот“ — прошепна той с изтормозения си глас.
В първия момент тя остана като хипнотизирана от съсипания му глас, но после се усмихна, засмя се с глас и кимна с глава.
„О, наистина.“
Хатчър посочи въпросително с глава към олюляващия се младеж, мъчещ се с платното на лодката си.
„Роджър“ — каза тя тихо.
Хатчър се обърна към него и му извика, колкото му позволяваше гласът:
„Роджър!“
Роджър вдигна поглед нагоре и се вкопчи за мачтата с ръце, за да не падне.
„Роджър, надявам се, че ще се зарадваш, ако ти съобщя, че можеш да си отидеш вкъщи — каза Хатчър. — Отивай да си легнеш. Дамата идва с мен.“
„Кой го казва това?“ — запита с немощен глас шокираният Роджър.
Хатчър погледна отново към нея и тя се намеси:
„Аз го казвам, Роджър!“
Какъв ден беше този! Какви прекрасни мигове! Тя развърза връзките и свали сутиена си, докосна нежно лицето му с пръсти, наведе се леко и го целуна по шията. Тогава за първи път гръдта й се допря до голите му гърди и ръката му се протегна нагоре, пръстите му се провряха под косата по врата й, усетиха как кожата й настръхва от възбуда при докосването му. Тръпки пробягнаха и по неговите ръце и рамене; и той я галеше, и тя го галеше, докато и двамата се разтрспериха от сладостно предчувствие. Отлагаха завършека до безкрайност, докосваха се, галеха се, устните им сами се срещаха, когато шепнеха един на друг, докато накрая неговите пръсти погалиха душата й, и тръпките им се превърнаха в земетресение и те повече не можеха да отлагат момента; тя го притисна към себе си и го пое в себе си и стоновете им прераснаха във викове и времето спря.
Той вдигна ръка нагоре в полуздрача, раздвижи я, за да усети циркулиращия въздух, опита се да се отърси от спомена, но разбираше, че никога няма да може, никога няма да успее да преодолее пристрастеността си към ч’уанг чжу-чи.
И едва сега, на прага на съня, той разбра, че тъкмо този прозорец, леко открехнат, беше предизвикал неговото безпокойство и тревога. Той усети — усети — че се е случило нещо лошо, а също така разбра, че няма да му се размине срещата с приятелите и с враговете от миналото. Това начинание щеше да бъде много по-трудно, отколкото си го беше представял — и това разбра сега. Но каквито и опасности да го очакваха отсега нататък в Макао, Банкок или по реката, най-доброто, което можеше да направи за момента, беше да притвори временно тоя прозорец.
Нагласи вътрешния си часовник за събуждане в единайсет часа по обяд, скръсти ръце върху гърдите си и започна да брои от десет надолу. Беше дълбоко заспал още преди да стигне до четири.
УСЛОЖНЕНИЯТА
Събуди се пет минути преди единайсет и остана така, легнал на пода, загледан в пробягващите по тавана сенки от перките на вентилатора и с напрегнат слух. Като наследство от Лос Боксес Хатчър беше придобил изключително изострен слух: можеше да чуе дори пълзяща по пода хлебарка. Сега чу как отвън, в дъното на коридора, вратата на асансьора се отваря и затваря; чу шума от стъпките на двама души, минаващи но застлания с килим коридор, чу как вратата на съседната стая, с неговата, се отваря, суетня около гардероба, приглушените гласове при разговора с пиколото, затварянето на вратата.