Усмивката на Слоун ое разтегна още повече.
— Ей, недей да развиваш чак такава параноя. Въобще нямаме основание да сме сигурни, че това е изпълнение на триадите… може да е само едно случайно съвпадение.
— В тоя бизнес няма случайни съвпадения.
— Добре де, но винаги има и изключения… — каза Слоун с пренебрежителен жест. — Единственото, в което съм сигурен, е, че само Портър е бил наясно каква е работата.
— Заловили ли са убиеца?
— Убийците — коригира го Слоун и поклати отрицателно глава.
— Има ли основания да се предполага, че Портър е проследявал Уол Пот, когато се е случило това? — попита Хатчър.
— Кой знае — каза Слоун и сви рамене. — Може да е изпуснал Уол Пот. Може Уол Пот да му е скроил тоя номер. Може пък Потър да е смятал тая нощ да се разтовари. — Слоун го погледна ухилен. — Така, както ми обясниха, бил е наръган, като се е опитвал да разтърве двама нехранимайковци и някаква проститутка, които се биели на един от каналите. Но доколкото мога да правя предположения, бих казал, да — сигурно е следял онова копеле, когато е станало това.
— А Уол Пот е бил забъркан в истории с триадата Уайт Пам.
— Така мислят и в имиграционната служба.
— Значи основният въпрос сега е дали тайландецът е все още жив? И дали е още на наша страна? — каза Хатчър. — А и дали въобще е бил на наша страна от самото начало? — Той се загледа навън, към пристанището. — И ти наричаш всичко това „проста работа“, а?
— Хайде, Хатчър, недей да правиш прибързани изводи. Просто имаме малка засечка в програмата.
— Имаме убит човек, това имаме, и освен него нямаме нищо друго. На мен ми се струва, че това е нещо повече от малка засечка.
— Глупости — каза Слоун, — толкова пъти сме изпадали в затруднено положение. Няма сега да зарежем работата заради смъртта на Потър, я?
— В затруднено положение си бил ти — каза Хатчър. — Аз бях в Лос Боксес.
Слоун въздъхна.
— Дай да запазим добрия тон — каза той все още усмихнат, все още с благодушната си физиономия — заради старото приятелство.
— Тоя номер със „старото приятелство“ вече се изтърка.
— Просто си вършех работата.
— Вършиш това, което ти кажат ония невестулки от подземието на Белия дом.
Слоун се наведе съвсем близо до лицето на Хатчър, шавайки с пръсти като фокусник, преди да изпълни номера си, със застинала, сякаш присадена с пластична операция усмивка на лицето.
— Това е моята работа — каза той мазно, но категорично.
Въпреки че усмивката не изчезна от лицето му и гласът му си остана спокоен, Слоун внезапно се почувства обезпокоен. През всичките години, когато бяха работили заедно, за него не беше необходимо да обяснява каквото и да било на Хатчър; той просто разясняваше задачата в общи щрихи и Хатчър инстинктивно схващаше програмата. Означаваше ли това сега, че Хатчър отхвърля изцяло начина на действие на тяхната служба? На Слоун това не му се беше случвало. Той предполагаше, че единствения проблем с Хатчър е чувството му, че е бил предаден.
Слоун, все още с усмивка на лицето, присви очи и каза спокойно:
— Ти да не ми пробутваш някаква идеология, а, момче? Направо си загубен, ако вземеш да се косиш за щяло и нещяло. Мислех те за по-твърд.
— Навремето наистина по-малко се тормозех над проблема за това, какви неща ми набиваш в главата. Освен това времената бяха по-други, тогава беше войната във…
Слоун отметна глава назад и се разсмя гръмогласно.
— Господи Боже мой, ами че то винаги има война някъде. Искаш война? Ами дявол да го вземе, имаме си Ливан, Израел, Иран, Никарагуа, Афганистан. Имаме си цял универсален магазин, натъпкан с войни, само си избери коя искаш.
Той си наля в чашата от силния скоч и пусна вътре една бучка лед.
— По дяволите, вършим това, което трябва да вършим, Хач. Всеки Божи ден имаме възможност да избираме между двете неща — да го свършим, или да не го вършим. Ако не си наясно с възможностите, ако не си направил избора си, тогава направи го най-сетне. Нямаш време във всеки момент да разсъждаваш — това е най-лесният начин да те убият. Имаш на разположение само инстинктите и рефлексите си. Ако ти не го направиш, те ще го направят. Някога да съм ти казвал нещо по-различно? Ти самият някога съмнявал ли си се в това?
— Цялата ми шибана кариера е под съмнение — каза Хатчър. — Не мога дори да обясня на хората какво съм вършил във Виетнам.
Слоун се захили и го запита:
— А, това ли било, искал си да издадеш мемоари за войната, а?
— Проблемът е в това, че шестнайсет-седемнайсет го дини от живота ми са отидоха нахалост, все едно никога не ги е имало.