— Много учтиво от ваша страна, сержант — каза Хатчър. — Но нашата работа тук няма нищо общо с триадите.
— Да, сър, но като се имат предвид вашите предишни взаимоотношения със Силк Дрегънс и Уайт Пам, помислихме, че няма да е излишно да ви предложим помощ от страна на властите, както се казва.
— Аз лично не смятам, че ще имам нужда от това — каза Хатчър и погледна към Слоун. — Полковникът заминава днес, а аз смятам да напусна Хонконг утре или вдругиден.
— Да, сър, това е много добре — каза Варни. Той се запъна за момент, сякаш търсеше точните думи. Размърда си врата и присви рамене. Сержантът като че ли имаше повече тикове от някоя крастава кучка от Южна Джорджия. — Всъщност… мисля си, че не е лошо да ви посъветвам, сър… докато сте тук, се намирате в сериозна опасност. Бихме искали да знаете, че можете да разчитате на пълно съдействие и закрила от страна на органите на реда тук. Може би — той пак запъна за момент, присви устни и продължи, — може би бихте желали да ви осигурим охрана?
— Познавам града отлично — изръмжа Хатчър с пресипналия си шепот.
— Да, да, разбира се, но… Тук Хатчър го прекъсна.
— Вижте какво, сержант, не съм си имал никакво взимане-даване с Уайт Пам, а, доколкото знам, Силк Дрегънс отдавна вече не съществуват.
Тук Слоун се намеси енергично.
— Там е въпросът, Хач — Силк Дрегънс може и да ги няма, но Уайт Пам са нещо като… ъ-ъ… — Слоун се запъна за момент.
— Позволете аз да се намеся — включи се Варни. — След като Уайт Паудър Мама беше убит, Уайт Пам… ъ-ъ, как да кажа… приеха при себе си повечето от членовете на Силк Дрегънс. Стана нещо като сливане, ако разбирате какво имам предвид.
— Така ли? — каза Хатчър, все още слабо заинтересуван от темата. Той знаеше почти цялата история и беше водил битки със Силк Дрегънс още когато тоя Варни е подтичквал по училищното игрище за крикет.
— Знаете ли нещо за Толи Фонг? — небрежно го попита Варни.
— Толи Фонг? — повтори Хатчър, повдигайки учудено вежди, сякаш не разбираше за какво става въпрос.
— Баща му се казваше Лий Фонг.
За миг в съзнанието на Хатчър проблесна споменът от летището в Сингапур. 1975 г. Оттогава бяха изминали дванайсет години. Да, той познаваше Лий Фонг, и какво от това?
— Мислехме, че не е лошо да узнаете, че Толи Фонг е новият сан уонг на Уайт Пам — каза Варни с тържествуващ тон, изпъчи се и се усмихна глуповато. — Освен това — продължи той с нескрито задоволство — Джоу Лънг е негов пръв помощник тук, в Хонконг. Те още помнят…
„Значи така, замисли се Хатчър, престанал да слуша младото конте, с това кръгът се затваря…“
…Спускайки се откъм полупланинските райони на своите дребни, покрити с дълга козина кончета, монголците нахлуха в тия земи. С развяващи се гарвановочерни коси, сплетени отзад в тънки като миши опашки плитки, с брадати свирепи лица, с погледи, блеснали в опиумно опиянение, те посичаха и изгаряха всичко, изпречило се на пътя им: коне, крави, свине, деца — всичко, освен жените. За тях жените бяха най-голямата награда. Убивайки и плячкосвайки, варварите изтикаха благородните китайци в низините край морето, под планините със седемте върха, обитавани от седемте дракона.
А драконите, които преди, в земния си живот, са били първите седем императори на Китай, като гледали гневно от планинската си обител нещастието на своя народ, призовали при себе си предводителите на китайците и им обяснили как да се защитават от завоевателите, обяснили им каква тактика да използват, вдъхнали им смелост и увереност в силите.
И така тайпаните се обединили в общности от по три рода, образувайки с фермите си триъгълници, обградени отвсякъде със стени, и задружно отблъсквали атаките на монголците от която и страна да ги нападнели. Драконите се оказали прави. На мястото, което по-късно щяло да се назове Хонконг, китайците разбили безмилостно обединените орди на монголците и изпратили жалките останки от войската им обратно в Монголия да отнесат вестта за случилото се. Варварите никога вече не се върнали но тия земи.
Така през дванайсети век било поставено началото на триадите, които през последвалите осем столетия непрестанно увеличавали силата и могъществото си. Всяка триада пренасяла през поколенията свои собствени ритуали, свои пароли и специални тайни начини на ръкостискане при поздрав, свои поеми, легенди и предания, полагали клетва за вярност към клана — клетва, запечатвана със собствената кръв, станала известна под името хонг мон. Тяхната мощ непрекъснато нараствала, докато те се превърнали в управляваща класа на Хонконг и на китайския делови свят. Повечето от тях станали бизнесмени, и то уважавани и почитани.