— Откъде вие и такива като вас са се научили да ядат като китайци, а?
Струан избра още едно парче.
— Много пъти съм се опитвал да науча кантонски. Но не съм добър ученик и езикът ми не произнася звуците правилно. — Той изяде баничката деликатно и отпи от чая. — Чаят е великолепен.
У Куок поклати глава.
— Лин Тин. Обичате ли сучоски чай?
— Лин Тин е по-добър.
— Научих английски от Скрагър и други. Учих години наред.
Китаецът изяде едно парче и после отново подкани Струан да опита от вкусната храна.
— Яжте още малко, приятелю. Вие сте странен човек. Много се радвам да се запозная с подобен тип. Естествен сте. Кълна се, че много дни ще ви трябват да умрете, много дни.
Очите на Струан станаха по-тъмнозелени и по-блестящи.
— А вие ще умрете много бързо. Моите методи са различни от вашите. Един миг сте жив, другия — мъртъв — щракна с пръсти. — Така е най-добре — и за приятел, и за враг. Или за бясно куче!
— Защо говорите така странно, а? — попита У Куок след зловеща пауза.
— Моля?
— Вие не говорите като мен. Трудно ви разбирам. Звучи различно.
— Има много диалекти, различни видове английски език — обясни спокойно Струан.
— Той е франт, У Куок, както вече казах — обясни Скрагър. — Контетата говорят различно. Ходят на училище, както казах.
— Този обесник Скрагър истината ли казва? Моят английски правилен ли е?
— Кой говори по-правилно кантонски — селянинът или учителят? Езикът на селяните е правилен за полето, а на учителя — за училището.
У Куок се облакъти на възглавницата и отпи от чая. После заговори:
— Чухме, че на борда на кораба си имате много сребро. Четирийсет лака.
— Кой ви даде това? — Струан разтвори дланта си и постави половинката от монетата на масата.
— Една половинка — една услуга. Така ли е, приятел?
— Да — отвърна Струан, ядосан на себе си, че се е хванал в клопката на Джин-куа. — Откъде имате това?
— От баща ми.
— А той откъде го има?
— Какво мислите, драги, откъде този стар разбойник Джин-куа се е сдобил с четирийсет лака сребро? От старите си корабни другари, разбира се. Десет лака на баща ми са на борда на вашия кораб. — Коремът на У Куок се разтресе от смях. — Налей на негово благородие малко грог, Скрагър! Той има нужда от него.
— У Фанг Чой и Джин-куа са корабни другари?! — попита Струан потресен.
— Така е думата, приятел. Ние охраняваме морската му търговия да не попадне в ръцете на лайняни пирати. Контролираме морето. Почтено е да се плаща за услугите, нали? Така че понякога ние инвестираме парите му, за да получим печалба, така ли? Инвестираме понякога. Чай, коприна, опиум. Заеми. — У Куок се държеше за корема и от смеха на тесните му очички се появиха сълзи. — Така излиза, че ние също сме партньори — ние и „Ноубъл хаус“. Има ли по-изгодна инвестиция, а, приятел?
— Какво предлагате като „услуга“, У Куок?
— Да пием за среброто и за вашия джос, тай-пан. После ще говорим.
— Той каза да обесят момчето, ако се забавим повече от час — напомни Скрагър, като напълни три чаши с ром. — А ако вдигнем платно, да ни хвърлят във въздуха и да обесят момчето.
— Колко прави един час, приятел?
— Достатъчно дълго.
У Куок продължи да яде известно време.
— И ще обесите момчето?
— А вие? — Струан извади часовника си и го постави на масата. — Половината време измина.
У Куок взе една чаша от Скрагър и пи бавно. Струан почувства как косата на тила му се изправи от напрежение. Чуваше приглушените звуци от китайската реч, скърцането на опънатите въжета и на дъските.
Отвън долиташе тихият шум на дъжд. У Куок взе клечка за зъби и започна да чисти зъбите си, учтиво покрил уста с ръка. Дъждът се усили.
— Услугата, която У Куок иска! — започна той. — Флотилията ви се състои от двайсет клипера, така ли?
— Деветнайсет.
— Добре, деветнайсет. На всеки един ще поставяме по един наш човек. Обучавате ги като капитани. Офицери. Деветнайсет човека. Както е редно, за да станат добри капитани. Биете ги, влачите ги под кила на кораба, каквото пожелаете, само не ги убивате. Пет години ще са ваши, после се връщат обратно. Второ. След една година и един ден получаваме клипер. Като „Чайна клауд“. Цената му ще платим в сребро. Вие плащате в пари и в друго, ние — в сребро. Оборудван с топове, такелаж и платна. Десет от нашите хора отиват в Блайт и наблюдават построяването му, после се връщат с него. Къде и как ще получим кораба — ще решим по-късно, нали така, Скрагър?