— Мда.
— Последно, даваме ви един малчуган — трима малчугани — да образовате. Три момчета да изучите като контета. В най-доброто лондонско училище — каза У Куок, — каквото и да струва.
— Най-добрите дрехи, карети, квартири и храна — добави Скрагър, да станат като проклетите контета. Да получат най-изискано образование. Оксфорд или Кембридж. Да. Университет и после у дома.
— Това не е една услуга, а много — възмути се Струан.
— Много — малко, това е услугата — каза У Куок троснато. — Това искаме, по дяволите. Ако не, мога да си взема обратно десетте лака, а също и трийсетте. После ще си купя кораб. С пари всичко може да се купи, нали така, драги? Да, мога да взема обратно парите и да се споразумея с Едноокия дявол. Как се казва?
— Брок — отвърна Струан.
— Да, Брок. Да се споразумея с Брок или с някой друг. Споразумението си е споразумение. Просто искам да изучите хората. И да построите кораб. Почтена молба. Казвате да или не.
— Аз ще сключа друго споразумение с вас. Ето ви монетата и със или без мен на борда на „Чайна клауд“, опитайте да си вземете обратно среброто, за бога.
— Имаме двеста кораба чак до хоризонта. Ще загубя сто, двеста кораба, какво значение има. Ще взема среброто, тай-пан. Ще взема среброто.
Струан вдигна половинката от монетата и стана.
— Съгласен ли сте с моето споразумение?
— Не съм съгласен. Съгласен съм да бъде услуга. Да не би тай-панът на „Ноубъл хаус“ да е загубил честта си, айейа? Да или не?
— След един месец доведете сто човека. Не искам нито един от тях да е преследван от мандарините за престъпления, всички да могат да четат и пишат. От тях ще избера деветнайсет за капитани. И десет човека, които да надзирават строежа. После доведете и трите момчета.
— Много опасно, приятел — каза У Куок, — толкоз много хора. Какво ще кажеш, Скрагър?
— Няма да е опасно, ако ги докараме, да речем, в Абърдийн, няма нищо непочтено и лошо в това да направим подбор. Нали?
У Куок помисли за момент.
— Съгласен съм. След месец в Абърдийн.
— Аз ще предам кораба лично на вас. Или на У Фанг Чой… единствено. На никой друг — заяви Струан.
— На този, когото изпратя.
— Не.
— Или на мене, драги? — попита Скрагър.
— Не. На У Куок или на У Фанг Чой. И то в открито море.
— Защо? — попита У Куок. — Кажете защо? Каква гадост се мъти в главата ви, приятел?
— Нали корабът ще бъде ваш? Не е редно такъв красавец да попадне в други ръце. Къде е вашето достойнство, а?
— Съгласен съм — каза У Куок накрая. — Без предателство, за бога, или ще си го върна.
Струан замълча презрително и тръгна към вратата, но Скрагър препречи пътя му.
— А къде е свещената клетва, тай-пан?
— Вече я дадох на Джин-куа, Скрагър. Знаете цената на моята клетва, по дяволите!
Скрагър кимна към У Куок и се отдръпна.
— Благодаря, тай-пан.
— Като виждам, че давате съгласието си по такъв любезен и приятелски начин, тай-пан, си спомням, че баща ми ви е изпратил подарък и послание.
Той махна с ръка към Скрагър, който отвори един моряшки сандък, извади вързоп и го подаде на Струан.
Вързопът съдържаше флаг с емблемата на лъва и дракона. Също и корабния дневник на изчезналия Скарлет клауд.
Струан отвори дневника на последната страница и прочете:
„16 ноември. Пладне. N 11° 23′ 11″ 114° 9′ 8″. Бурята продължава. Ураганна сила на вятъра. В три бела по средата на вахтата миналата нощ бурята отнесе платната и мачтите. Неуправляем, корабът ни се натъкна на Тизардските рифове, където заседна с божията воля с разкъсан кил и продънен корпус.
18 ноември. 4 часът. Зърнахме четири джонки на изток северо-изток. Последни приготовления за напускане на кораба.
18 ноември. 5 часът. Четирите джонки промениха курса и се насочват към нас. Раздадох мускети. Опитах се да разгърна топа, но наклонът на кораба не позволи. Приготвихме се, доколкото успяхме. В случай че са пирати.
18 ноември. 8 часът. Нападнаха ни пирати. Унищожихме първите от нападателите, но те са…“