— Знам. Но този въпрос не бива да се задава на друг човек.
— Да. Но исках да разбера колко струва една жена. Да се купи.
— Това зависи от вкуса ти. От един таел до безкрайно много. — Струан не съжаляваше, че е подел разговора. „По-добре ти сам — си каза той, — отколкото други да го направят вместо теб.“ — Между другото, Кълъм, досега не сме уреждали заплатата ти. Започваш с петдесет гвинеи на месец. Може да ги считаш за джобни пари, с които да купуваш всичко.
— Но това е голяма щедрост — възкликна Кълъм, — много ти благодаря!
— След пет месеца сумата ще се увеличи значително. Щом закупим земя, ще започнем да строим. Складове, Грейт хаус… и къща за теб.
— Това ще бъде чудесно. Никога не съм имал къща… Искам да кажа, дори не съм имал самостоятелна стая. И в университета даже.
— Човек трябва да има свое кътче, може и малко. Уединението е от голямо значение за яснотата на ума.
— Петдесет гвинеи са много пари за един месец — каза Кълъм.
— Ти ще ги спечелиш.
Това са достатъчно пари, за да се ожени. Лесно. Без публични домове и смрадливи туземки. Спомни си с чувство на отвращение трите пъти, когато беше посетил дома, който студентите посещаваха, защото средствата им не позволяваха да идат на друго място. Наложи се да се напие, за да се държи като мъж и да влезе в усмърдяната стая. Един шилинг, за да се овъргаля в умирисаното от пот легло с една кранта, два пъти по-възрастна от него. За да се освободи от дяволските болки — тази напаст по мъжете. И винаги седмици наред терзание в очакване на болестта. Господ да ме пази от ново грехопадение — помисли си той.
— Добре ли си, Кълъм?
— Да, благодаря. Смятам да се избръсна преди закуска. Съжалявам, не мислех да… не исках да те обидя.
— Зная.
— Дошъл е Брок — съобщи морякът.
— Доведи го — каза Струан, без да вдигне поглед от каталога с парцелите, които Роб му беше дал.
Докато чакаха, Кълъм и Роб почувстваха как напрежението в каютата нарасна.
Появи се Брок, широко засмян.
— Я виж, това си ти, Дърк! Знаех си, че се намираш на кораба!
— Грог?
— Благодаря. Добро утро, Роб. Добро утро, Кълъм.
— Добро утро — отговори Кълъм и с недоволство откри, че изведнъж го обзе страх.
— Тези дрехи са ти по мярка. Моряк ли смяташ да ставаш? Като баща си?
Брок седна в моряшкия стол.
— Последния път, когато видях баща ти, положението му беше отчайващо. Той потъваше. Наистина ужасно! Страшна случайност — катастрофата искам да кажа. — Пое чаша ром от Струан. — Благодаря. Бях вече загасил скапания огън, който се появи през нощта като гръм от ясно небе, и тъкмо се канех да му се притека на помощ, а той изчезнал. Цяла нощ и част от следващия ден продължих да го търся.
— Много мило от твоя страна, Тайлър — каза му Струан.
— Миналата нощ изпратих Горт да попита за теб. Много странно, нали, Кълъм?
— Какво странно, мистър Брок?
— Ами тоз дявол — джуджето — не знаеше, че си тук. До тоз момент, както разбрах, никой не е могъл да стъпи на кораба. Освен това си спрял точно под дулата на флагмана — много странно наистина.
— Горт докосна ли пилона? — попита Струан.
— Да. Беше много тъжен. Каза, че има такова чувство, сякаш забиват в ковчега пирон. Беше му много неприятно.
Струан му подаде банков ордер — двайсет хиляди гвинеи.
— Благодаря ти, Дърк — каза Брок, без да се докосне до него или дори да го погледне. — Но той не е мой. По-добре ти го дай на Горт. Или му го изпрати. Тази сума не е за мен.
— Както искаш, Тайлър. Ще бъде ли той на търга за земята?
— Да, разбира се.
Струан вдигна каталога.
— Най-хубавите парцели са седми и осми в западната част на долината, шестнайсети и седемнайсети в центъра и двайсет и втори и двайсет и трети в източната част. Кой искаш ти? Ще ми дадеш ли възможност да избирам свободно, Дърк?
— Има достатъчно и за двама ни. Избери това, което искаш. Няма да наддаваме срещу теб. Нито ти срещу нас.
— Аз си помислих същото. Така е справедливо. И умно. Избирам шестнайсети и седемнайсети от крайбрежните и шести и седми от крайните.
— А ние ще вземем седми и осми, а от крайните — трети и четвърти.
— Съгласен. И остава могилата. Ще участваш в наддаването, нали?