Лицето й бе обрамчено от шапчица, завързана под брадичката. Широката й светлокафява рокля метеше пясъка и бе силно пристегната в талията, както беше модата. Но материята бе от лошо качество и кройката — старомодна. Носеше рошав маншон и раменете й бяха наметнати със сив шал, който подхождаше на цвета на очите. Изглеждаше спретната, семпла и бедна, скромна и благовъзпитана.
— Здравейте, тай-пан — поздрави тя.
Гласът й прекъсна унеса му.
— О, здравейте, Мери! Изглеждате много красива!
— Любезно благодаря, сър — отвърна Мери с лека усмивка и направи грациозен поклон, — това наистина е комплимент.
На плажа и в долината прииждаха търговци с жените и децата си, пременени в празничните си дрехи, поздравяваха се и разговаря ха оживено. Навсякъде се забелязваха групички от войници, моряци и техните офицери в бляскави униформи. Близо до брега се трупаха риболовни сампани, а на запад — тълпа от шумни любопитни китайци покрай кордон от войници, охраняващи долината.
Платформата, на която стояха акционерите, беше поставена на Малка височинка на петдесет ярда и Струан забеляза Гордън Чен, застанал наблизо. Синът му веднага се поклони. Младежът явно искаше да разговаря със Струан и вероятно търпеливо чакаше удобен случай да се приближи, без да бъде забелязан.
— Добър ден, Гордън. След малко ще приказваме.
— Благодаря, сър — отвърна Гордън Чен и отново се поклони.
Струан видя Роб да се разхожда със Сара. Коремът й беше силно издут, а лицето — напрегнато. Край тях подскачаше Карин. Струан потърси с поглед Кълъм, но не го откри и предположи, че е още на флагмана. После го видя да разговаря оживено с Глесинг. Стори му се странно, че синът му не бе го потърсил, след като беше слязъл на брега.
— Извинете ме, тай-пан, мис Синклер — каза Орлов. — Това е всичко.
— Надявам се, че е така, капитан Орлов — подразни го Мери. — Чух, че през последните два часа сте пренасяли варели на брега. Нима искате да опиете цялата европейска колония, мистър Струан?
Струан се засмя.
— Не. Благодаря, капитане.
Орлов поздрави Мери и влезе в палатката с няколко моряци. Другите се струпаха около нея, а няколко седнаха на брега и започнаха да играят на зарове.
— Подранили сте, Мери. Има още един час до наддаването.
— Капитан Глесинг беше достатъчно любезен, за да ме придружи — отвърна тя. — Нека се поразходим малко, съгласен ли сте?
— С удоволствие — каза той, като забеляза, че е неспокойна.
Тръгнаха към вътрешността на острова. Долината беше влажна от вчерашния дъжд, който се беше утаил в локви. От малкия водопад се виеше тихо поточе. Мухи, водни кончета, пчели и комари припяваха на шума на прибоя. Слънцето вещаеше наближаването на пролетта. Когато се отдалечиха от тълпата, Мери спря.
— Първо исках да ви кажа колко съжалявам за вашата загуба.
— Благодаря, Мери.
— Помъчих се да се срещна с вас, преди да тръгнете за Кантон.
— Спомням си. Много мило от ваша страна.
— Миналата нощ се опитах да се кача на борда. Исках да разбера как се чувствате тук. Имахте много лош късмет.
— Да. Но всичко свърши. Минало е.
— На лицето ви е изписано огорчение. Може би другите не го забелязват, но аз го виждам.
— Как вървят вашите работи? — попита той, както винаги удивен, че макар да изглежда обикновена, мила и нежна, тя не беше такава. Харесвам я, въпреки че не би трябвало.
— Животът е забавен. Временно. — Мери погледна обратно към брега. Брок, Горт и Нагрек Тъмб, Лайза Брок и дъщерите й слизаха от голямата лодка. — Радвам се, че отново се справихте с Брок. Много се радвам.
— Справил съм се, казвате?
Очите на Мери се присвиха.
— Четирийсет лака сребро? Четири монети?
— Откъде знаете това?
— Забравихте ли, тай-пан? Имам високопоставени приятели — каза тя живо. Но когато беше с тай-пана, тя презираше тези „приятели“.
— Кой има… кои са хората, които притежават останалите половинки?
— Искате ли да открия?
— Мисля, че вече знаете.
— Ах, тай-пан, вие сте страхотен мъж — заговори още по-сърдечно тя. — Зная къде са двете половинки. Когато разбера къде са другите две, ще ви кажа.