— Къде са двете, за които знаете?
— След като съумяхте да вземете такъв огромен заем, колко ли ще задържите за себе си?
— Всичко. Да, по дяволите, всичко. В Джин-куа ли са двете?
— Едната — отвърна тя и започна да оправя шала си. — В Кантон сега има четири хиляди знаменосци. И голяма армада от бойни кораби. Ще нападнат нашата флотилия, ако тя се опита да форсира Боугските укрепления. На петдесет мили на север са разположени още кораби. Говори ли ви нещо името У Куок?
Струан се престори, че мисли, но умът му не го побираше. Преди да се срещне със Скрагър, не беше чувал никога за У Куок. Баща та У Фанг Чой му бе известен, но не и синът. Не сподели с Маус какво бяха говорили в джонката, нито какво му бе казал Скрагър — само Роб и Кълъм знаеха. Няма как Мери да е чула за У Куок от тях. Но информацията трябва някак си да е дошла от У Куок или от Джин-куа. Но как?
— Това е обикновено китайско име — каза накрая той. — Защо питаш?
— Той е най-големият син на У Фанг Чой.
— Пиратският главатар? Уайт лотъс? — Струан се престори на учуден.
— Много обичам да ви шокирам — развесели се тя. — Между другото императорът е предложил тайно чрез хопото в Кантон мандарински постове на У Куок и на У Фанг Чой. И генералгубернаторство в провинция Фукиен… и Формоса… В замяна трябва да нападнат корабите в пристанище Хонконг. С цялата си флотилия.
— Кога се очаква да нападнат? — Струан наистина се изненада.
— Още не са приели. Както казват китайците, „все още преговарят“.
„Дали услугите, които искаше У Куок, не бяха замазване на очите? — питаше се Струан. — Дяволска игра, преплетена с други игри, която да отслаби бдителността ми и да ме измами? Тогава защо монетата? Биха ли рискували цялата си флотилия? Четири хиляди джонки, пълни с пиратска сган, могат да ни свършат вероятно!“
— Можете ли да разберете дали те ще приемат… дали ще има атака?
— Не съм сигурна, но мисля, че ще мога. Но това не е всичко, тай-пан. Би трябвало да знаете, че са удвоили наградата за вашата глава. Има награда и за Кълъм. Десет хиляди долара. За всеки англичанин. Джордж Глесинг, Лонгстаф, Брок — гласът й се понижи, — за Мей-мей, Дънкан и Кейт също. Ако ги хванат живи.
— Какво?
— Чух това преди три дни. Не ви намерих тук, така че хванах първия кораб за Макао, но вие току-що бяхте заминали. Отидох да видя Мей-мей. Казах й, че ме изпращате, тъй като децата и тя са в опасност. После отидох до вашия компрадор и му казах от ваше име да прибере Мей-мей и децата и че ако нещо им се случи, преди да се върнете, ще обесите него, децата му и децата на неговите деца.
— Какво ви отговори Чен Шенг?
— Каза да ви съобщя да не се страхувате. Заведох Мей-мей и децата в къщата му и дойдох в Хонконг. Мисля, че засега са в безопасност.
— Той знае ли за среброто?
— Разбира се. Част от него, една малка част, е негово. Каква по-добра инвестиция за него от тази?
— Кой друг е участвал?
— Знам за Чен Шенг, Джин-куа, кохонгските търговци — те всички имат дял. Около петнайсет лака. За останалото не съм сигурна. Вероятно манчуанските мандарини.
— Тай-сен?
— Не. Той е изцяло в немилост. Конфискуваха цялото му богатство. Кохонгът го изчисли на около две хиляди лака. Злато…
— Чен Шенг каза, че ще се погрижи за тях.
— Да. Сега, когато сте отново богат, той ще ги пази като зеницата на окото си. Поне засега.
— Почакайте, Мери — погледът на Струан се обърна към брега. Забеляза Волфганг и му извика, махна към него с ръка и изтича до него.
— Волфганг, вземи Орлов и отидете с „Чайна клауд“ до Макао. Вземете Мей-мей и децата и ги доведете заедно с дойката тук. Разпънете всички платна. Оставете Кудахи да охранява палатката.
— Да ги доведем тук ли?
— Да. Утре се връщайте. Те се намират при Чен Шенг.
— Да ги доведем тук? Открито?
— Да, за бога! Тръгвайте веднага!
— Няма да го направя, тай-пан! Не открито. Вие ще се компрометирате. Знаете, че всички ще ви обърнат гръб.
— Мандарините са определили награда за главите им. Побързайте!
— Гот им химел — Маус подръпна нервно брадата си. — Ще ги кача на борда тайно и ще накарам Орлов да се закълне, че ще мълчи. Гот им химел, прости този беден грешник!
Струан се върна при Мери.
— Кой ви каза, че се готви похищение, Мери?