— Не одобрявам баща ти, както несъмнено знаеш — му каза Глесинг, — но това едва ли има връзка с частния му живот. Аз самият имам същите проблеми като теб. Поне знам, че баща ми има любовница в Мейда вейл. Двама синове и една дъщеря. Никога не ми е казвал, макар че, предполагам, знае, че ми е известно. Ужасно трудно, но какво може да направи човек? Може би когато стана на неговата възраст и аз ще направя същото. Ще почакам и ще видя. Разбира се, съгласен съм, много е неудобно да разбереш, че имаш брат мелез.
— Познаваш ли го?
— Виждал съм го. Никога не съм говорил с него, макар да съм чувал, че е добро момче. Помни от мен — не позволявай личният живот на баща ти да те обсеби. Ти имаш един баща.
— Не го одобряваш, а вземаш неговата страна. Защо?
Глесинг повдигна рамене.
— Може би защото научих, че „греховете“ на баща ми са лично негова работа, а не моя. Може би защото тай-панът е по-добър моряк от мен и ръководи най-добрата флотилия, състояща се от най-красивите кораби на света, отнася се към моряците си човешки, като им дава добра храна, заплата и квартири, докато ние трябва да работим с това, което проклетият Парламент ни отпусне — нищожни пари, по дяволите, и екипажи от насила набрани моряци и престъпници. Може би заради „Глесинг пойнт“ или защото той е тай-панът. Може би защото Синклерови го харесват. Не знам. Няма да крия от теб, че ако някога получа заповед да се разправя с него, ще го направя, доколкото позволява законът. Въпреки това, надявам се, че с Божия помощ ще успее да се справи отново с този грубиян Брок. Не понасям мисълта, че тази мръсна свиня може да стане тай-пан.
От този ден Кълъм се виждаше често с Глесинг. Дружбата между тях се задълбочи.
— Днес — продължи Кълъм много неловко, — когато те видях с Гордън Чен, попитах Джордж Глесинг. Той беше честен с мен и ми разказа.
Струан се спря.
— Искаш да кажеш, че от моя страна е било нечестно, че не съм ти казал?
— Не. Не е нужно да се оправдаваш за всяко нещо, което правиш. На мен. Един баща не е нужно да се оправдава пред сина си, нали?
— Гордън е добро момче — обади се стеснително Роб.
— Защо искаше да знаеш на колко е години? — попита Струан.
— Той е на моите години, нали?
— И какво?
— Няма значение, татко.
— Има. За теб. Защо?
— Бих предпочел да не…
— Защо?
— Въпрос на етика, предполагам. Ако аз съм на същата възраст, майка му е била… да кажа ли, връстница… на моята?
— Да. Връстница е точната дума.
— Прелюбодеяние е другата точна дума, нали?
— Една от човешките истини е, че прелюбодеянието е неизбежно като смъртта и изгрева на слънцето.
— Но не според Десетте божи заповеди. — Кълъм избягваше погледа на баща си. — Сега ще започне наддаването, щом Лонгстаф е тук — каза той.
— Затова ли си толкова нервен? Че се срещна с Гордън и ми цитира Десетте божи заповеди?
— Не ти трябвам, нали, татко? Когато се срещнеш с Брок? Мисля, че аз… ако не възразяваш, ще видя дали всичко е готово.
— Върви се забавлявай, момче! Мисля, че би трябвало да си с нас. Това е рядък случай. Но нищо, забавлявай се! — Струан продължи да се разхожда по пътя. Кълъм се поколеба, после го настигна.
Куинс роуд се спускаше западно от долината по брега. Една миля по-нататък минаваше покрай палатките на моряците, които пазеха растящото число на морските бази. На още една миля разстояние зад тях се намираха подредените в редици палатки на войниците до Глесинг пойнт, където свършваше Куинс роуд.
А над Глесинг роуд беше Тай Пинг Шан, откъдето към брега се точеше непрекъсната нишка от китайци, приведени под тежестта на товара си. Нишката се движеше постоянно и непрекъснато се подновяваше от прииждащите джонки и сампани.
— Добър ден, Ваше превъзходителство! — каза Струан и повдигна шапката си, когато срещна Лонгстаф и компанията му.
— О, добър ден, Дърк! Добър ден, Роб! — Лонгстаф не се спря. — Не си ли готов да започваме, Кълъм?
— Само един момент, Ваше превъзходителство.
— Добре, побързай! Трябва да се качвам на борда. — После се обърна със закъснение към Струан, сякаш нарочно, за да го обиди. — Добре е, че се завърнахте, Дърк.
После продължи да се разхожда и да поздравява други хора.