— След три минути ще смени поведението си — каза Струан.
— Глупав, презрян, чумав глупак! — Гласът на Кълъм беше дрезгав и тих. — Слава богу, че това е последният ден, в който му служа.
Струан поклати отрицателно глава.
— Ако съм на твое място, бих използвал поста „Заместник-колониален секретар“ в своя полза.
— Как?
— Властта ни се върна. Но все още неговата ръка подписва документите и ги превръща в закон. А ръката му трябва да се насочва, нали?
— Да, предполагам… предполагам, че е така — отговори Кълъм.
Когато Струанови се приближиха до Брокови, плажът утихна и по брега премина вълнение.
Горт и Нагрек Тъмб бяха застанали до Брок, Лайза и момичетата.
Скинър започна да си подсвирква тихо и се приближи.
Аристотел Куанс замръзна на мястото си с вдигната четка. Само най-младите не почувстваха вълнението, не гледаха към тях и не се вслушваха.
— Добър ден, дами, господа! — каза Струан и свали шапката си.
— Добър ден, мистър Струан! — отговори Лайза любезно. — Познавате Тес и Лилибет, нали?
— Разбира се. Добър ден, госпожици! — обърна се Струан към момичетата, които направиха реверанс, и забеляза колко много е пораснала Тес, откакто я видя за последен път. — Може би да уредим нашата сделка? — обърна се той към Брок.
— Сега е наистина най-подходящото време. Лайза, ти и момичетата се връщайте на кораба. И ти, Лилибет, не бъркай с ръце в морето или ще си хванеш белята. И да не паднеш зад борда. А ти, Тес, мила, пази себе си и Лилибет. Бягайте сега и правете каквото казва майка ви.
Те направиха бърз реверанс и изтичаха пред майка си, радостни, че са ги освободили.
— Децата не трябва да имат нищо общо с корабите, нали? — Каза Брок. — Никога не гледат къде ходят. Можеш да откачиш.
— Да — Струан подаде банковия чек на Горт. — Вече сме квит Горт.
— Благодаря — отвърна той и разгледа внимателно чека.
— Може би ще искаш да ги удвоим?
— Как?
— Още двайсет хиляди за това, че наш кораб ще те бие по пътя за Англия.
— Благодаря, но казват, че глупакът лесно се разделя с парите си. Аз не съм глупак, нито обичам да се обзалагам. — Погледна още веднъж чека. — Това ми идва тъкмо навреме. Може да купя от баща си една частица от могилата.
Очите на Струан потъмняха.
— Хайде да отидем до палатката — каза той и тръгна напред.
Роб и Кълъм го последваха. Роб беше радостен, че брат му е тай-пан на „Ноубъл хаус“. Отново го обзе предишният страх. „Как ще се справя с Брок? Как?“
Струан спря пред палатката и кимна на Кудахи.
— Хайде, момчета! — извика Кудахи на малка група чакащи моряци. — Бегом марш!
За учудване на всички моряците събориха палатката.
— Ако обичате, Тайлър, дайте нашите чекове!
Брок предпазливо извади полиците от джоба си.
— Осемстотин двайсет и пет хиляди сребърника.
Струан подаде полиците на Роб, който ги провери внимателно да не са дубликати.
— Благодаря — каза Струан. — Ще подпишеш ли това?
— Какво е то?
— Разписка.
— А къде е моят банков ордер? — попита Брок с недоверие.
— Решихме да платим в брой — обясни Струан.
Моряците изтеглиха съборената палатка настрана. Почти до височината на празните варели се изсипаха красиво подредени в редици сребърни слитъци. Стотици сребърни къса лъщяха на бледото слънце. Брок се вторачи в тях като омагьосан и над Хонконг надвисна чудовищна тишина.
— „Ноубъл хаус“ реши да плати в брой — каза Струан безцеремонно. Запали клечка и я поднесе до свитъка от чекове. Извади три пури предложи една на Роб и една на Кълъм и ги запали с горящата хартия — Всичко е претеглено. И ако искате сами да проверите количеството, разполагаме с кантар.
Кръвта нахлу в главата на Брок.
— Да гориш в ада дано!
Струан хвърли овъглената хартия на земята и я стъпка в пясъка.
— Благодаря, мистър Кудахи. Отведете хората на „Тъндър клауд“!
— Слушам, сър!
Кудахи и моряците хвърлиха последен тъжен поглед към среброто и се втурнаха към лодките.
— Е, свърши се — обърна се Струан към Роб и Кълъм. — Сега можем да се погрижим за земята.
— Наистина рядко зрелище, Дърк — каза Роб. — Идеята беше гениална.
Кълъм огледа брега. Видя алчност и завист и очи, които ги гледаха крадешком. „Господи — каза си той тихо, — благодаря Ти, че ме направи част от «Ноубъл хаус»! Благодаря Ти, че ме направи свое оръдие!“