— Коя ще бъде?
— Още сто лири, днес!
— Хей, какво ще правиш с парите? Аз, Роб и Купър ти даваме цяло богатство.
— Давате ли, казваш? Давате? Имате привилегията да подкрепяте безсмъртието. Кълна се в цицата на Луцифер! Впрочем има ли бренди в тези варели? Изпитвам неутолима жажда.
— Няма нищо. Нито капка.
— Каква простотия! Отвратително! — Куанс подсмъркна отново и видя Лонгстаф, който бързаше към тях. — Е, ще тръгвам. Довиждане, момчета. — Той се отдалечи, като си подсвиркваше и когато мина покрай Лонгстаф, свали шапка със сериозен вид.
— О, Дърк — каза Лонгстаф и по лицето му се разля широка усмивка, — защо е толкова весел Аристотел?
— Просто се радва, както и вие, че „Ноубъл хаус“ още съществува.
— И правилно, нали? — Лонгстаф изглеждаше радостен и изпълнен с уважение. — Не знаех, че в Азия има толкова много сребро. Чудесно е човек да се разплаща така. Между другото, желаете ли да вечеряме заедно тази вечер? Искам да се допитам до вас за някои неща.
— Боя се, че тази вечер съм зает, Уил. Какво ще кажете за утре? Защо не дойдете в главната квартира на борда на „Рестинг клауд“? По обяд.
— Много подходящо време. Много подходящо. Радвам се, че…
— О, между другото, Уил. Защо не отмените заповедта за изпращане на флотилията на север?
Лонгстаф се намръщи.
— Но тези дяволи отхвърлиха нашия договор!
— Да, що се отнася до императора на Манджурия. Но по това време на годината има тайфуни. По-добре дръжте корабите на едно място. И подръка.
Лонгстаф пое дъх и оправи гънките на бляскавата си униформа.
— Адмиралът не се безпокои за времето. Но ако казвате — той кихна, — какво ще правим, ако не тръгнем на север, а?
— Хайде да поговорим за това утре.
— Много умно. Да го оставим за утре. Така трябва да направим, нали? Ще се радвам да мога отново да се посъветвам с вас. Е, изглежда, всичко е готово да започнем. Между другото, възхитен съм от другия ви жест. — Лонгстаф се отдалечи радостно.
— Какво искаше да каже с това? — попита Роб.
— Не зная. Сигурно говори за среброто. Слушай, Роб. Утре го посрещни ти. Кажи му какво да прави.
— Какво значи това? — усмихна се Роб.
— Ще завзема фортовете Боуг. После ще нанеса удар по Кантон. Веднага. Ще поискам откуп за Кантон. Шест милиона таела в сребро. После тръгвам на север с попътния вятър. Както преди.
— Но той иска да разговаря с тебе.
— Сега можеш да го въртиш на малкия си пръст. Той видя среброто.
— Няма да ми се довери като на теб.
— След пет месеца ще трябва да го направи. Как го прие Сара?
— Както очаквах. Решила е да замине. — Роб погледна към платформата, където бе настъпило оживление. Лонгстаф се качваш6по стъпалата. — Много си любезен с него, Дърк, независимо от обидното му поведение. И все пак ще знам, че ще му го върнеш нали?
— Той е първият губернатор в Хонконг. Губернаторите се назначават за четири години. Ще има време и за Лонгстаф.
— А какво ще стане с могилата?
— Това вече е решено.
— Не.
— Господа — обърна се Лонгстаф към насъбралите се търговци, преди да започнем, бих желал да потвърдя принципите за владеене и разпореждане със земята, препоръчани ми от правителството на Нейно величество. — Той зачете от един официален документ: — Цялата земя принадлежи по право на Нейно величество. Раздаването й става на публичен търг, като право да я владее има този, който предложи най-висока цена за годишна поземлена рента. Годишната рента също се определя с наддаване. Наем за срок от деветстотин деветдесет и девет години. В рамките на една година трябва да се построи сграда на минимална стойност сто долара, като цената се определя върху съотношение от четири шилинга и четири пенса към долара. В противен случай разпределението на земята се обезсилва. Половината сума от предлаганата цена се плаща предварително в брой. — Той вдигна глава от документа. — Първоначално възнамерявахме днес да предложим сто парцела, но не успяхме да огледаме всички. Предлагаме приблизително петдесет, а останалите, когато е възможно. Препоръчах купувачите да получат неограничено поземлено право над парцелите си. О, да, също тези, които купуват крайбрежни земи, да могат да избират парцели в периферията и във вътрешността на страната. Крайбрежните земи са сто фута широки и обърнати към Куинс роуд по протежение на морето. — Отново вдигна поглед и се усмихна любезно. — С раздаването на земята днес предполагаме, че полагаме основите на бъдещия град. Отделна земя е предназначена за съд, правителствени сгради, дом на губернатора, игрище за крикет, пазар и за ориенталците. Формално нарекох бъдещия град Куинс таун.