Въоръжените войници на палубата и Нагрек не забелязаха нищо необичайно. Когато има мъгла и не се забелязват други кораби или бряг, по които човек да се ориентира, движението съвсем не може да се прецени по лекия ветрец, спокойното море и бавния прилив и отлив. „Уайт уич“ се носеше към брега.
Боцманът удари осем бела и Нагрек се ужаси от мисълта за риска, който му предстоеше да поеме. „Проклет глупак! — помисли си той. — Излагаш се на страшна опасност, като си определяш подобни срещи с Тес през нощта. Не отивай! Остани на палубата или върви да спиш! Но не при нея! Забрави я, забрави днешния ден и миналата нощ!“ Вече месеци, откакто Нагрек я забелязваше, но миналата нощ по време на вахта беше си позволил да надзърне през прозорчето в каютата, в която спяха тя и сестра й. Видя я по риза, коленичила до койката си като ангел да казва молитвите си. Ризата й беше разкопчана. Твърдата й гръд опъваше бялата коприна. След като свърши молитвите си, за миг му се стори, че го е видяла. Но тя извърна поглед от прозорчето, надипли нощничката около себе си, после прокара ръце по тялото си. Ласкаво. Мечтателно. По гърдите, бедрата, слабините. После свали ризката си и застана пред огледалото. По тялото й премина трепет, после отново се облече, въздъхна и като духна пламъка на фенера, се пъхна в леглото.
И после, когато я гледаше да тича по брега с развени поли и наблюдаваше краката й, му се прииска да бъде между тях. Тогава той реши, че трябва да я има. Този следобед на борда в безсилен ужас и копнеж й пошепна, видя я да се изчервява и чу ответен шепот: „Да, Нагрек, довечера в осем часа.“
Новата вахта го смени на палубата.
— Слизай долу, Нагрек! — каза Горт и стъпи на кърмата. Облекчи зад борда, после се прозя, зае мястото му на квартердека до компасната будка и се отърси като куче. Вятърът задуха на изток.
— Усетих това. — Горт раздразнен си наля малко ром. — Проклета мъгла!
Нагрек отиде в каютата си. Свали обувките си и седна на койката, облян в пот. Задушаван от глупостта си, но безсилен да се пребори със себе си, той се измъкна от каютата и безшумно тръгна на пръсти назад по коридора. Спря пред вратата й. С влажна от пот ръка опита дръжката. Затаил дъх, влезе в каютата и затвори след себе си вратата.
— Тес? — зашепна той, като почти се молеше тя да не го чуе.
— Шшшт — обади се тя, — ще събудиш Лилибет.
Страхът му се усилваше, чуваше в себе си вик: „Бягай!“ — но болката му го караше да остане.
— Много е опасно — продума той. Почувства ръката й в тъмнината. Тя хвана неговата и го потегли към койката.
— Пожела да говориш с мен. Какво искаш? — попита тя, пламнала от тъмнината, тайнството и присъствието на Нагрек, ужасена и същевременно очарована от този огън.
— Не е време сега, мила.
— Но ти искаше да поговорим тайно. Как иначе можеше да стане? — Тя седна на койката, още по-силно обтегната от дрехите около тялото си и остави влажните си пръсти в ръката му.
Той седна до нея, задавен от желание. Протегна ръка и докосна косата, после врата й.
— Недей! — промълви тя и потрепера, когато той погали гърдите й.
— Искам да се оженя за теб.
— О, да, да.
Устните им се докоснаха. Ръката на Нагрек я обгърна и се плъзна по тялото й. И от докосването в съзнанието му изплува жесток изпепеляващ ужас, който ставаше все по-остър.
Когато боцманът удари един бел, Горт се обърна с гръб към мъглата и тръгна към компасната будка. Огледа я на светлината на мъждукащ фенер и не повярва на очите си. Тръсна глава, за да прогони дрямката и отново погледна компаса.
— Невъзможно!
— Какво има, сър? — попита стреснато боцманът.
— Вятърът, по дяволите! Духа от запад! Запад!
Боцманът дотърча до будката, но Горт вече препускаше по палубата и вдигаше на крак моряците.
Наведе се над носа и забеляза прорязаното въже.
— Спри кораба! Течението ни отнася! — изкрещя той, обзет от внезапна паника, и вълна от ужас заля палубата.
— Спусни задната котва! Бързайте, да ви вземат дяволите!
Точно когато моряците се втурнаха към задната котва, корабът застърга по скалното дъно, потрепера и изскърца.
Писъкът се предаде на дъските в разгорещената каюта и Нагрек и момичето замръзнаха от ужас. В следващия момент той бе вън в коридора, оставил топлата прегръдка, и препускаше към палубата. Брок отвори бързо вратата на своята каюта и видя Нагрек да тича по мостика. За миг зърна разтворената врата на каютата на момичетата, но забрави това и сам препусна лудо нагоре. Лайза бързо излезе от главната каюта, прекоси коридора и влезе в отворената врата.