— А целият този гняв, твоят гняв, беше преструвка, нали?
— Разбира се, момче. Това беше предназначено за Брок. И за другите.
— Дори и за Роб?
— За него повече от всеки друг. Хапни малко.
— По дяволите яденето! Ти си дявол! Ще повлечеш всички ни в ада. Кълна се в Господа Бога, че аз…
Струан подскочи и сграбчи сина си за рамото.
— Слушай, преди да си казал нещо, за което ще съжаляваш. Разчитах, че ще проявиш смелост да вземеш решение, и ти го направи. Сам Без моя помощ. И аз те благослових. Сега ти си Кълъм Струан — човекът, който дръзна да се противопостави на тай-пана. Човекът, който му отне под носа жадуваната могила. Ти сега си единствен. За един ден набра много повече авторитет, отколкото би придобил за двайсет години. Как другояче мислиш, че е възможно човек да контролира хората и да ги води за носа? Само със здравината на ръцете си ли? Не! С мозъка! И с магия! — Той пусна Кълъм.
— С магия ли? — Кълъм се задави. — Ти говориш за черна магия!
Струан се позасмя, седна отново и си наля от виното.
— Тези, които имат глави на раменете си, ще кажат Вижте колко умен е Кълъм. Той дава могилата на църквата и така този дявол Струан вече не може да разруши „Ноубъл хаус“, като прахоса богатството му за една нищо и никаква могила. Но в същото време Кълъм спасява авторитета на тай-пана, така че този дявол не може да го убие за това, че е дал земята на църквата. — Струан отпи от виното.
— Дори и Брок сигурно е впечатлен, независимо дали смята това за тайна сделка или не, тъй като ти си я сключил. Религиозните ще те благославят, че си дал най-хубавото на църквата. Глупаци като Лонгстаф ще се боят от теб и ще ти искат съвет. Циниците ще се възхищават от хитрото ти решение, ще те презират и ще казват: „Кълъм е наследил дявола от баща си. Пазете се от него.“ Мнението ми е, чети си извоюва положение.
— Но… но ако аз го извоювах… тогава ти, ти го загуби!
— Да. Но аз и без това имам предостатъчно. И за теб, и за Роб. А нямам време да те утвърдя на мястото ти. Внимавай, момчето ми. Сега всички си мислят: „Кълъм веднъж се отърва, но ще може ли следващия път?“ Те сега се надяват, че омразата помежду ни е достатъчна, за да се унищожим един друг. И точно това ще се опитаме да направим. Открито. Публично.
— Какво?
— Точно така. Студена вражда, където и да се срещнем. И не след дълго Брок ще се опита да те привлече на своя страна. И Купър… и Тилмън. Ще те тъпчат с лъжи… или с изопачени истини… ще се надяват, че ме мразиш ужасно и си готов да погубиш и мен, и себе си. И „Ноубъл хаус“. Тъй като всички търговци се стремят към това. Но сега, сега никога няма да им се удаде! Ти доказа, че си достоен!
— Аз няма да се съглася на подобно нещо — каза тихо Кълъм.
— Ще се съгласиш и още как! Пет години и пет месеца! Дал си свещена клетва!
— Сега се опитваш да ме обвържеш!
— Ти сам се обвързваш. От днес заплатата ти е утроена.
— Смяташ ли, че парите играят тук някаква роля за мен?
— Това не може да ти компенсира двата непоносими дни.
— Не искам никакви пари. И няма да го направя. Не мога.
Струан замислено избра една кълка.
— Обмислих го много внимателно. Съблазняваше ме мисълта да не ти казвам. Да те оставя несъзнателно да играеш ролята. Но сега ще бъде много по-приятно за нас двамата, защото знаеш.
— Искаш да ме накараш да живея и умра с омраза към теб? Само за да продължи съществуването на „Ноубъл хаус“!
— Знаеш отговора на този въпрос.
— Но това е непочтено!
— Съгласен съм. Донякъде — каза той, като дъвчеше пилето. — Аз съм всичко това, което каза, че и повече. Нарушавам божите заповеди, но не всички. Знам какво върша и съм готов да отговарям за последствията. Но аз съм единственият човек на този свят, на когото можеш да се довериш напълно, но при условие че не започнеш да кроиш планове и не се опълчиш срещу къщата. Аз съм тай-панът. А ти си оставаш същият, непроменен, независимо, че си страдал и хитрувал.
— Това, което ми предлагаш, не може да оправдае лицемерието или причиненото зло.
— Да, момче, ти си мехлем за душата ми — каза Струан, като хвърли пилешката кост. — Толкова си млад. Завиждам ти за годините, които ти предстоят. Не може да го оправдае ли? Да бъдеш най-добрият? Да държиш в ръцете си Брок и другите с умелото си присъствие? Лонгстаф и покрай него Короната? Китайския император? И чрез него триста милиона китайци! — Струан отпи от виното. — Оправдава го. Много омраза и малко театрална игра са нищожна цена.