— Искам да почакаме, докато „Чайна клауд“ се появи на хоризонта.
— Къде беше?
— В Макао.
— Защо?
— Изпратих го там — Струан изчисти трохите от жакета си, защото има награда за главата на моята метреса. Също за сина ми и дъщеря ми от нея, ако ги хванат живи. Изпратих Маус с „Чайна клауд“ да ги доведе тук. На борда на кораба ще бъдат в безопасност.
— Но Гордън е вече тук. Вчера го видях.
— Това момиче не му е майка.
Кълъм се учуди, че не го заболя, дето баща му има две, не — три семейства. Три, включително той и Уинифред.
— Похищението на дете е нещо ужасно. Ужасно! — каза той.
— И за твоята глава има награда. Десет хиляди долара.
— Толкова ли струвам? Съмнявам се.
— Ако един китаец предложи десет, значи струваш сто. — Струан отново насочи бинокъла си към „Блу клауд“. — Мисля, че сто хиляди е по-точната цифра. За теб.
Кълъм засенчи очите си от слънцето и тогава разбра комплимента на баща си. Но се направи, че не го е забелязал. Мислеше си за другата метреса и се чудеше какво представлява тя и как е изглеждала майката на Гордън. Мозъкът му работеше студено, безстрастно, без омраза, но с презрение към слабостта и хаотичните действия на баща си. Стори му се странно, че разсъждава така хладнокръвно.
— Какво ще прави Брок със среброто? Непрекъснато ще го нападат пирати, докато то е у него.
— Ще трябва да ни помоли да вземем малко обратно. Срещу документи. Веднага ще го направим. И при по-малка лихва при това. Кажи на Роб да се разпореди.
— Тогава ще започнат да нападат нас.
— Възможно е. — Струан наблюдаваше как „Блу клауд“ бавно се движеше срещу вятъра в посока между Лан Тао и Хонконг. — Щом се върне „Чайна клауд“, аз ще замина. Ще отида с експедиционния корпус и няма да се върна в Хонконг до деня преди бала.
— Защо?
— За да ти дам време да свикнеш с нашата вражда. Ще ти е нужно да се упражняваш. Ти и Роб трябва да започнете да строите. Плановете са вече готови. Освен за Грейт хаус. Аз ще реша какво ще правим с него. Започни строеж на черква на могилата. Накарай Аристотел да начертае плановете. Плати му една десета от това, което ти поиска първоначално. Ти и Роб трябва да свършите всичко сами.
— Да, тай-пан! — каза Кълъм. Тай-пан. Не татко. И двамата чуха пълнената с решителност дума. И я приеха.
— Построй къщата ми в предградието — парцел седемнайсети, плановете са у Роб. След три седмици трябва да е готова, със засадена градина и оградена със стена, висока стена.
— Това е невъзможно.
— Каквото и да струва. Набери сто, двеста строители, ако е необходимо. Обзаведена и с ландшафт, според плана. Искам след три месеца постройките ни да са готови.
— Тук има работа най-малко за десет месеца. Година или повече.
— Да. Затова ще използваме повече хора. И ще свършим по-рано.
— Защо да бързаме?
— А защо не?
Кълъм погледна към морето.
— Ами балът?
— Ти ще уредиш всичко. С Роб и Чен Шенг — нашия компрадор.
— И Роб ли? Той не бива ли да знае, че нашата вражда е престорена?
— Ти ще решиш това. Можеш да му кажеш в деня на бала. Ако искаш.
На хоризонта се появи „Чайна клауд“.
— Сега можем да тръгваме — каза Струан.
— Добре.
Струан постави чашите и останалата храна обратно в торбата.
— Изпрати тук тайно няколко човека, за да наблюдават през деня.
— Какво да наблюдават?
— Корабите. Оттук се забелязват четири до пет часа преди пристигането им. Особено пощата. Тогава ще изпращаме бърз катер да я пресреща и да прибираме писмата си преди другите.
— А после?
— Ще изпреварваме всички. За четири часа можем да извършим много покупки и продажби. Да знаеш четири часа преди другите, може да се равнява на разликата между живота и смъртта.
Уважението на Кълъм към баща му порасна. „Много е умен“ — помисли си той. И докато погледът му се рееше на запад към големия остров Лан Тао, изведнъж извика:
— Гледай! — и посочи малко на юг от него. — Вижда се пушек! Един кораб гори!
— Погледът ти е остър, момче — каза Струан и извъртя бинокъла. — Господи! Това е параход!
Корабът беше черен и тесен, грозен и с остър нос. От късия му комин извираше пушек. Имаше две мачти и корабен такелаж, но нямаше платна и отровният пушек се разнасяше от вятъра, а от зад се вееше червен флаг.