— Чували ли сте по-рано за тайни китайски общества, преди Чинг-со да ви каже?
— Не, сър.
— Анархистите са истински дяволи — обади се Брок разтревожено. — Китайците са способни на такива дяволски номера.
Лонгстаф побутна през масата малко червено триъгълно знаменце. На него бяха изобразени два китайски символа.
— Вицекралят каза, че триъгълникът е тяхното знаме. Символите върху флага означават Хонконг. Във всеки случай имаме си неприятности и това е факт. Чинг-со иска да изпрати знаменосци и мандарини в Тай Пинг Шан и да подложи всичко на сеч.
— Не се ли съгласихте? — попита Струан.
— Разбира се, че не. На нашия остров не искаме никой да се бърка в работите ни. Казах му, че нямаме никакво вземане-даване с анархистите и под нашия флаг ние ще се разправяме с тях както си знаем. Кажете сега какво да правим.
— Да изхвърлим всички китайци от Хонконг и да приключим с това — предложи адмиралът.
— Това е невъзможно, сър — заяви Струан, — и няма да бъде в наша полза.
— М-да-а — съгласи се Брок. — Трябват ни работници, кулита и слуги. Не можем да минем без тях.
— Отговорът е лесен — намеси се генералът и смръкна енфие.
Беше червендалест посивял мъжага с повяхнало лице. — Издайте заповед, че всеки, който се числи към това… как го нарекохте — тонг?… ще бъде обесен. — Той кихна. — Ще се погрижа заповедта да бъде изпълнена.
— Вие не можете да обесите китаец, милорд, само за това, че иска да свали своята династия. Това противоречи на английските закони — каза Струан.
— Независимо дали династията е чужда или не — отговори адмиралът, — всяко подстрекателство към неподчинение на императора на една „приятелска сила“ — а тя скоро ще стане приятелска, ако изпълним поставената от Правителството цел — противоречи на международното право. И на английското. Погледнете тези негодници чартисти, за Бога.
— Ние не ги бесим за това, че са чартисти. Само когато ги хванем, че се бунтуват или нарушават закона, тогава имаме право. — озъби се Струан на адмирала. — Английският закон гласи, че човек има право на свобода на словото и на свободни политически възгледи.
— Но не и на такива, които подстрекават към неподчинение — генералът. — Нима одобрявате бунта срещу законното правителство?
— Това, което казахте, е толкова смешно, че не смятам да ви отговоря.
— Господа, господа! — извика Лонгстаф. — Разбира се, че не можем да обесим всеки, който и да е… какъвто и да е. Но в същото време не можем да позволим Хонконг да се пълни с анархисти, нали? Или чумави трейдюнионистки идеи.
— Това може да е хитър ход от страна на Чинг-со, за да ни отклони вниманието — каза Струан и погледна към Брок. — Чувал ли си за тонгите?
— Не. Но си мисля, че ако Триадите изцеждат всички, те ще започнат да изцеждат търговията и скоро ще се прехвърлят и на нас.
Генералът раздразнено изтупа няколко несъществуващи прашинки от безупречната си алена униформена туника.
— Това явно се отнася вече до военните, Ваше превъзходителство. Защо не издадете прокламация, с която да ги поставите вън от закона? С две думи, приложете правилата, които научихме от Индия. Предложете награда за всяко сведение. Туземците са готови винаги да продадат фракциите на съперниците си за шепа гвинеи. Ще дадем няколко примера и няма да имаме повече неприятности.
— Не можете да прилагате тук индийски закони.
— Скъпи господине, вие нямате никакъв опит в администрацията и, съответно, не можете да изразявате мнение. Туземците са си туземци и точка по въпроса! — Генералът погледна към Лонгстаф. — Това е проста работа за военните, сър. Хонконг скоро ще се утвърди като военна база и ще бъде в нашите правомощия. Издайте прокламация, с която ги обявявате извън закона, и тогава ще се намесим ние.
Адмиралът изсумтя.
— Винаги съм казвал, че Хонконг трябва да мине под юрисдикцията на върховната власт. Ако ние не владеем моретата, Хонконг е загине. Следователно флотата има първенство. Юрисдикцията е наша.
— Армиите уреждат военните конфликти, Адмирале, както много пъти съм заявявал. Сухопътните битки слагат край на войните. Може би си спомняте, че флотата сама унищожи корабите на Бонапарт и доведе Франция до просешка тояга. А ние трябваше да разрешим конфликта веднъж завинаги. Така и направихме във Ватерло.