Скрагър примигна учудено. После сви рамене, върна се при хората и им заговори с тих напевен глас. Китайците забъбриха полугласно, разделиха се на групи по десет и се съблякоха.
Струан направи знак на първите десет да се приближат и те дойдоха и застанаха на светло. От някои групи подбра по един, а от други — по двама или трима, от някои — нито един. Подбираше ги изключително внимателно. Знаеше, че групата ще бъде със специално назначение и ще оглави настъплението му в сърцето на Китай. Естествено, ако успее да ги подчини на волята си. Веднага отхвърли тези, които отбягваха погледа му. Отминаваше и онези, чиито плитки бяха несресани и редки. Отказа се от слаботелесните, а тези, чиито лица носеха белезите на едра шарка, получиха точка в своя полза, защото болестта вилнееше във всички кораби, навсякъде по моретата и ако човек е оздравял, след като е боледувал, значи е здрав и силен и знае цената на живота. Предпочете и хора със заздравели рани от нож. Одобри тези, които не се стесняваха от голотата си. Подложи на мъчителен оглед всички, които открито показваха раздразнението си, тъй като знаеше, че гневът и морето вървят ръка за ръка. Някои избра заради омразата в очите, а други заради някакво вътрешно чувство, когато погледнеше лицата им.
Скрагър наблюдаваше прегледа с растящо нетърпение. Изтегли ножа си и започна да го мята в праха.
Най-после Струан приключи.
— Това са хората, които искам. Сега всички могат да се облекат.
Скрагър излая някаква заповед и хората се облякоха.
Струан извади свитък от листа и подаде един на Скрагър.
— Можете да прочетете това.
— Какво е то?
— Документ. Ценоразпис с условията на петгодишната им служба. Всички трябва да подпишат.
— Не мога да чета. И защо им е да подписват? У Фанг Чой им каза, че ще бъдат ваши за пет години.
Струан му подаде още един документ, изписан на китайски йероглифи.
— Дайте това на някой, който може да чете. Те всички ще го разпишат, иначе няма да ги приема и ще отменя изпълнението на договора.
— Искате всичко да е наред, така ли?
Скрагър взе хартията и повика един нисък белязан китаец, от тези, които Струан бе избрал. Човекът се приближи, взе хартията и я разгледа на светлината на фенера.
Скрагър махна с пръст към тези, които бяха отхвърлени, и те изчезнаха в сампаните. Човекът зачете.
— Как се казва той?
— Фонг.
— Фонг кой?
— Фонг както ви харесва. Кой ги знае тези маймуни под какво име се водят.
Китайците слушаха внимателно. При една от точките се чу приглушено нервно кискане.
— Какво смешно има? — попита Скрагър на кантон ски. Фонг обясни надълго. После Скрагър се обърна към Струан: — Какво значи това, а? Трябвало да обещаят да не развратничат и да не се женят през тези пет години. Това не е редно. Какво е мнението ви за тях?
— Това е просто нормална клауза, Скрагър. Всички договори са такива.
— Но не и за моряците.
— Те ще стават капитани и офицери, така че трябва да сключат договори. Нужно е да узаконим това, което правят.
— Съвсем не е редно, ако питате мен. Искате да кажете, че пет години няма да могат да легнат с жена ли?
— Това е само формалност. Но те не могат да се женят.
Скрагър се обърна към китайците с кратка реч. Отново се чу смях.
— Казах, че трябва да ви се подчиняват като на всемогъщ бог, дявол ви взел. Освен в разврата. — Той изтри потта от челото си. — У Фанг им каза, че са ваши за пет години. Така че не се безпокойте.
— Защо нервничат?
— Нищо. Нищо, казвам ви.
Фонг продължи да чете. Последва тишина и някой помоли да чуе отново една от клаузите. Интересът на Скрагър порасна. Ставаше дума за заплатите. Един бъдещ капитан щеше да получава петдесет лири през първата година, седемдесет през втората, сто, когато бъде произведен в чин помощник-капитан и сто и петдесет като капитан. Щеше да получава една шейсета част от печалбата на кораба, на който служи като капитан, и допълнителни двайсет лири, ако успее да научи английски език за три месеца.
— Сто и петдесет е повече от сумата, която печелят за десет години — каза Скрагър.
— Искате ли да ви взема и вас?
— Засега съм доволен от сегашния си господар, любезно благодаря. — После врътна глава, когато го осени мисъл, и каза предпазливо: — У Фанг няма да плаща всички тези пари, нали?
— Няма и да го питам. Тези хора ще изработят всяко пени от заплатата си, бъдете сигурен в това. Или ще ги оставя на брега.