— Щом не плаща моят господар, давайте им каквото искате, парите са ваши.
След като Фонг приключи с четенето на документа, Струан накара всеки човек да напише името си с йероглифи върху едно копие. Всички можеха да пишат. Накара също всеки да нацапа лявата си длан с мастило и да сложи отпечатъка върху гърба на хартията.
— За какво е това?
— Всяка длан е различна. Вече ще зная всеки човек, независимо какво е името му. Къде са момчетата?
— Да се качват ли хората в лодката?
— Да.
Струан даде на Фонг един фенер и му посочи със знак накъде да върви. Той тръгна към брега и другите го последваха мълчаливо.
— Хитро го измислихте с този документ, тай-пан. Наистина сте умен. — Скрагър смучеше замислено края на ножа си. — Чух, че добре метнахте Брок. Със среброто.
Струан погледна Скрагър, изведнъж почувствал недоверие.
— Брок каза, че между нападателите имало и европейци. Вие бяхте ли един от тях?
— Ако У Фанг ми беше наредил да участвам, операцията нямаше да завърши с неуспех. У Фанг Чой не търпи неуспехи. Сигурно са били някои от местните въшльовци. Ужасно! — Скрагър огледа тъмнината. Когато се увери, че са сами, заговори съучастнически. — У Куок е фукиенец. Роден е нагоре по крайбрежието, в Кемой. Познавате ли острова?
— Да.
— Една нощ по средата на лятото ще има Летен празник. У Куок ще бъде там във връзка с някакви предци — очите на Скрагър светнаха злобно. — Ако наоколо кръжат една-две фрегати, той ще влезе в капана като пършив изкормен плъх.
Струан се засмя презрително.
— Друг път ще влезе!
— Право ви казвам, кълна се! Този негодник ме измами и ме накара да ви се закълна за нещо, което излезе лъжа, и аз никога няма да му простя. Клетвата на Скрагър е не по-лоша от вашата.
— Добре. А смятате ли, че мога да се доверя на човек, който предава господаря си като плъх?
— Той не ми е господар. У Фанг Чой е моят господар, никой друг. На него се заклех във вярност, не на друг. Сега се кълна и пред вас.
Струан огледа Скрагър.
— Ще си помисля какво да правим в нощта на Летния празник.
— Кълна се, искам да умре, по дяволите. Клетвата на човека е всичко, което го дели от ада. А аз се заклех на тази свиня, проклет да е, затова искам разплата.
— Къде са момчетата?
— Тези, които трябва да станат контета ли?
— Побързайте, искам да тръгвам.
Скрагър се обърна и свирна в тъмнината. Три дребни сенки излязоха от сампаните. Момчетата минаха предпазливо по паянтовите дъски и бързо се приближиха по пътя. Очите на Струан се разшириха от учудване. Едното момче беше китайче, другото евроазиатче, а третото — мърляво английско момче. Китайчето беше богато облечено, плитката — дебела и добре сресана. Носеше торба. Другите две бяха облечени в жалки и мръсни псевдоанглийски дрешки — сюртуци от домашно тъкано платно, малки опърпани цилиндърчета, груби, ръчно изработени панталонки и обувки. На раменете си носеха пръчки с вързопи в единия край.
И трите момчета се опитваха отчаяно и безуспешно да прикрият вълнението си.
— Това е У Пак Чук — обясни Скрагър. Китайското момче се поклони нервно. — Той е внук на У Фанг Чой. Но не от У Куок. А тези са мои собствени синове. — Той посочи гордо малкото хлапе, което неволно мигна. — Казва се Фред. Той е на шест години. А това е Бърт, на седем.
Скрагър направи леко движение и момчетата свалиха шапки, поклониха се и промърмориха нещо уплашено, после погледнаха баща си, за да видят дали са постъпили правилно. Бърт — евроазиатчето — беше навило плитката си под шапката, но сега тя се смъкнала на врата. Косата на хлапето беше мръсна и вързана тила като на баща му с парче насмолен коноп.
— Елате тук, момчета — каза Струан състрадателно.
Хлапето взе ръката на брат си и двете се приближиха бавно. Спряха, затаили дъх. Англичанчето изтри един сопол с опакото на ръката си.
— Ти ли си Фред?!
— Да, Ваше благородие — прошепна то едва чуто.
— Говори високо, момче! — подвикна му Скрагър и то повтори отсечено:
— Да, Ваше благородие, аз съм Фред.
— Аз съм Бърт, Ваше благородие — каза евроазиатчето уплашено, когато Струан го погледна. Беше височко, хубаво момче с красиви зъби и златиста коса. Беше най-високо от трите.