— Предчувствие, мистър Кудахи — каза Роб. — Почакайте навън, ако обичате!
Роб заразглежда пощата. Кудахи докосна челото си и излезе.
— Великолепна идея, Дърк — да поставим пост в планината.
— Кълъм не е забравил, нали? — каза Струан и доволно заразглежда информацията, още по-радостен, че Кълъм и Роб бяха запазили плана в тайна. — Как получихте сигнала?
— Наредихме на един от чиновниците — племенник на стария Варгас. Жесус де Варгас, да наблюдава върха на планината всеки четвърт час. То се знае, че с телескоп и тайно. Кълъм разработи система от сигнализация с флагчета. Сега можем да разберем дали корабът е пощенски, дали е един от нашите, от Броковите или е на „Купър — Тилмън“.
Прегледаха пощата. Вестниците и периодичните списания от едно тримесечие оставиха настрана, за да им се насладят в свободното време. Книги, нотни листа, пиеси, модни списания за Сара, документация за корабостроенето, изпратена до Струан, финансови издания за Роб.
Първо работата.
Пазарните цени в Лондон на подправките — джинджифил, индийско орехче, черен пипер, канела — бяха значително повишени. Меласата беше спаднала. Изкупната цена на чая в зависимост от бързината на доставката бе пораснала с петдесет процента, което означаваше, че ако „Блу клауд“ пристигнеше пръв, печалбата им ще е повече от двеста и четирийсет хиляди лири. Сериозни чартистки размирици бяха навредили на производството на памук в Ланкашир и на въглища в уелските мини, което означаваше, че цената на газта за лампите ще скочи, а цената на памучните тъкани ще е по-висока от очакваната. Цената на опиума в Калкута бе спаднала, защото реколтата бе много висока. И така Струан промени назначението на един от клиперите — „Сий клауд“, обслужващ хонконгските пътища, и го изпрати спешно да товари подправки в Манила, вместо чай в Уампоа, след което да се завърне в Англия колкото може по-бързо през нос Добра надежда. Роб инструктира Варгас да купи всичката налична памучна прежда, платно и памучни конци, да разтовари всичката меласа, да ускори заявката за опиум, който трябваше да се купи в Калкута, и да разтовари наличните, си стоки колкото може по-бързо.
И преди пощенската пратка да пристигне официално в пристанището, „Сий клауд“ отпътува за Манила и тричасовата сделка ги направи потенциално с четирийсет хиляди гвинеи по-богати. За три часа те изкупиха от пазара всичките налични вносни доставки от газ за горене, памучни стоки, прежда, памучни конци и подправки и предварително ангажираха цялата налична товарна площ на всички американски и английски кораби с изключение на „Брок и синове“. Знаеха, че щом пощата слезе на брега и новината се разчуе, търговците ще се втурнат навън да купуват памук и подправки и да експедират спешно корабите си за Англия. Никой друг освен братята нямаше да разбере, че „Сий клауд“ е стиснал здраво кокала и ги е изпреварил с един ден, за да обере каймака на лондонския пазар.
— Жалко, че ще са ни необходими най-малко два дни да изпълним всички поръчки на нашите клиенти и да изгоним всички манилски кораби — извика радостно Роб.
— Колко тъжно, Роб, колко тъжно!
— Бих казал, че свършихме добра работа тази сутрин.
Стояха на вратата на палатката и наблюдаваха как пощенският кораб хвърля котва. Заобиколиха го рояк от катери, пълни с развълнувани хора, които чакаха пощата си.
— Господи, погледни това! — Струан подаде вестника на брат си. Очите на Роб пробягаха по списъка от имена. После замръзнаха — Негово царско височество ерцхерцог Сергеев.
— Какво прави това руско величие в Азия?
— Не, не той, макар че и това е интересно. Прочети списъка докрай.
Роб продължи да чете. Съпруги на търговци, трима завръщащи се бизнесмени, имена на хора, които не означаваха нищо за него. Най-накрая стигна до въпросното име.
— Морийн Куанс и семейство? — засмя се той гръмогласно.
— По дяволите, няма нищо смешно! — каза Струан. — Какво ще стане с конкурса?
— О, Боже мой!
Преди шест години жената на Аристотел се беше качила ядосана на един кораб в Макао и бе отпътувала за Англия, защото вярваше, както всички между другото, че Аристотел, който живееше във вечен страх от нея, се крие при мисис Фордъринджил в Дома за изискани млади дами — Ф и Д или както местните хора наричаха публичния дом — „блудните змиорки“. Аристотел напусна скривалището си една седмица след като Морийн бе отплавала и едва месеци след това си възвърна нормалния вид и забрави „изпаренията“. Търговците приписаха „изпаренията“ на изтънелия му джоб в резултат на гостуването му в дома. Той отрече категорично. „Когато човек се окаже в такава извънредна ситуация, Господи, човек съвсем няма настроение да се възползва от това, което… по липса на по-добра дума само мога да опиша като бардак. Прелестен, не ще и дума, но бардак. Не, скъпи мой заблуден приятелю, страхът и бардакът не вървят ръка за ръка.“ Никой не му повярва.