Выбрать главу

— Щастлив съм да ви приветствам с добре дошъл, Ваше височество. Моля заповядайте — седнете! Добре ли мина пътуването?

— Великолепно, Ваше превъзходителство! — отговори Сергеев, без да показва изненада, и пое протегнатата ръка, като се поклони леко със съвършена грация. — Беше много любезно от ваша страна да ме поканите на обяд, когато аз от своя страна не проявих приличие да ви уведомя, че съм пристигнал, особено след като посещението ми е неофициално и непланирано.

— Тогава ние имаме щастието, Ваше височество.

— Разбрах, че вие сте синът на почитаемия приятел на Русия — сър Робърт. Много приятна изненада!

— Да, разбира се — отвърна сухо Лонгстаф. — Как е принцът — вашият баща? — попита той наслуки.

— Благодаря, добре е. А вашият?

— Умря преди няколко години.

— О, съжалявам. А майка ви, лейди Лонгстаф?

— Здравето й е великолепно, благодаря.

Струан разглеждаше руснака. Сергеев беше изтънчен висок мъж, облечен безупречно и богато. Беше широкоплещ, с тесен ханш. Високи скули и любопитни, леко наклонени сини очи придаваха на лицето му екзотичен вид. Сабята под отворения сюртук сякаш бе прилепнала на кръста му. Около врата, под чисто бялото шалче, висеше дискретно декоративен орден с тънка алена панделка. „С него шега не бива — помисли си Струан. — Обзалагам се, че владее шпагата си дяволски добре. Тежко на този, който го настъпи.“

— Позволете да ви представя мистър Дърк Струан — каза Лонгстаф вече на английски език.

Ерцхерцогът подаде ръка усмихнат и отговори на английски език с едва доловим акцент:

— А, мистър Струан, много ми е приятно.

Струан се здрависа и откри, че ръката на Сергеев е твърда като стомана.

— Вие ме поставяте в неизгодно положение, Ваше височество — каза Струан, като нарочно наруши дипломацията. — Имам смътното чувство, че знаете за мен много повече, отколкото аз за вас.

Сергеев се засмя.

— Славата на „Ноубъл хаус“ и на нейния тай-пан стигна чак до Санкт Петербург. Надявах се, че ще имам честта да се срещна с вас. С удоволствие ще побъбря и ще ви разкажа за себе си, ако това ви интересува. — Той се усмихна на Лонгстаф. — Много сте внимателен с мен, Ваше превъзходителство. Уверявам ви, че ще уведомя Негово величество царя, че пълномощникът на Нейно британско величество е повече от гостоприемен. Сега, когато имах честта да се запозная с вас, аз ще се оттегля и ще ви оставя да вършите държавната си работа.

— О, не, Ваше височество, моля ви, ние сме ви поканили на обяд. — Лонгстаф пое енергично задълженията си, за които имаше нужната подготовка и знания. — Ще бъдем дълбоко огорчени. Съвсем неофициално е, както виждате.

— Добре, благодаря ви. За мен е чест.

Вратата се отвори и влезе стюард с изстудено шампанско и чаши. Той предложи таблата на Сергеев, после на Лонгстаф, на Струан и на Мънси.

— Да пием за вашето спокойно завръщане у дома — вдигна тост Струан.

Всички пиха.

— Чудесно шампанско, Ваше превъзходителство! Чудесно!

— Моля ви, седнете!

Обядът бе сервиран безупречно, по протокол. Сергеев седеше от дясната страна на Лонгстаф, а Струан от лявата. Стюардите сервираха пушени салами и миди, йоркширска шунка, горещо задушено говеждо, печен агнешки бут, варени картофи и кисело зеле.

— Съжалявам, че нямаме хайвер — каза Лонгстаф.

— С удоволствие ще ви изпратя, Ваше превъзходителство, щом пристигне корабът ми. Имахме нещастието да попаднем в буря в протока Сунда. Корабът протече и спряхме във вашето пристанище в Сингапур. Пощенският кораб се канеше да отпътува и аз взех билет за насам.

„И по този начин пропусна да ни съобщиш“ — помисли си Лонгстаф. Протокът Сунда означаваше пътуване през нос Добра Надежда. Какви, по дяволите, са намеренията му?

— Чувал съм, че по това време на годината климатът в Сингапур е непостоянен — говореше Сергеев.

— Да, така е — отговори Струан. — За пръв път ли пътувате до Азия, Ваше височество?

— Да.

— Може би ще съумеем да разнообразим престоя ви тук. Тази вечер давам бал. Ще бъде чест за мен, ако ни удостоите с присъствието си. Ще можете да се срещнете с всички.

— Много сте любезен.

— Колко време смятате да останете в Азия?

— До пристигането на кораба ми. Тръгнал съм на неофициално посещение във владенията ни в Аляска.