— Да, стига решенията да са правилни — отвърна шеговито Струан. После стана отново сериозен. — Може би сега парламентарната система да не е удобна за Русия… и за някои други страни, но аз съм сигурен, че на тази земя няма да има никога мир, докато всички нации не приемат английската парламентарна система и докато всички хора не получат право на глас, а не един човек да решава съдбата на която и да е нация, било то с божествено право или с право, дадено му с глупавия вот на един глупав електорат.
— Съгласен съм. Вашата хипотеза е правилна. Но съдържа един съществен недостатък. Приемате, че населението трябва да има култура — всички да са еднакво образовани и еднакво преуспяващи, което, разбира се, е невъзможно, нали? Трябва да попътувате из Русия, за да се убедите колко невъзможно е това. Вие не допускате проявата на национализъм и верски различия. Ако бяхте добавили докато всички нации станат „християнски“, тогава може би щяхте да сте прав. Но можете ли да си представите френските католици да се помирят с английските протестанти? Или руската православна църква с испанските йезуити? Или всички те с масите на неверните мюсюлмани, а те от своя страна с бедните евреи, те пък — с идолопоклонниците и езичниците?
Струан пое дълбоко дъх.
— Радвам се, че зададохте този въпрос — каза той и спря решително.
— Виждам, че ни предстоят много интересни дискусии — каза безгрижно Лонгстаф. — Чай, Ваше височество? След час ще се проведе състезание по борба. Ако не сте много уморен, може би ще искате да го видите. Обещава да бъде зрелищно. Флотата срещу армията.
— Чудесно, Ваше превъзходителство. На чия страна сте? За да мога да избера противната.
— Една гвинея за флотата.
— Съгласен.
След обяда те пиха чай и пушиха пури. Най-после Мънси съпроводи ерцхерцога обратно до пощенския кораб. Лонгстаф освободи стюардите.
— Мисля, че незабавно трябва да изпратим фрегата да посети уж случайно Сингапур — каза той на Струан.
— И аз си помислих същото, Уил. Сигурен съм, че той е моряк.
— Да. Вашият ход, Дърк, беше много умен. — Лонгстаф повъртя в ръцете си чашата за чай. — Той е безкрайно предпазлив. Такъв човек ще внимава много с официалните си документи.
— И аз мисля така.
— Престоят ни в Санкт Петербург беше прекрасен. Освен, разбира се, дългите часове в училището. Трябваше да се науча да чета и да пиша на руски, а също и на френски. Руският е много труден език. Струан наля малко чай.
— Никога не сте харесвали състезанията по борба, нали, Уил?
— Не. Намерението ми е да го придружа до брега и да се върна на кораба, за да поспя, докато съм сам. — Лонгстаф се засмя горчиво. — Приготвихте ли се за тазвечерната забава?
Струан стана.
— Да. Не е зле да отида и да посея и аз няколко семена на недоволство.
Когато стюардът почисти масата, Лонгстаф се загледа безцелно в остатъка от чая.
— Остави! — каза той и задържа чашата си и чайника. — И гледай никой да не ме безпокои! Събуди ме след един час!
— Да, сър!
Лонгстаф заглуши една прозявка. Наслаждаваше се на спокойствието, което цареше сега в каютата. „Честна дума, радвам се, че Сергеев е тук. Животът ще стане малко по-интересен. Ще действаме дипломатически. Ще правим опити да разберем какво мисли. Това е начинът да забравим непрекъснатите дрязги в колонията между проклетите търговци и проклетия китайски император и мръсните езичници — тази отвратителна банда крадци!“
Той отвори вратата на каютата си и легна удобно на койката, поставил ръце на тила. „Какво каза Дърк? Ах, да — семена на недоволство. Добре го каза! Какви семена можем да посеем ние? Мрачни намеци за това колко мощен е Китай? За това, че има огромно население или че правителството на Нейно величество може да анексира цялата страна, ако се намеси някоя сила? Затрудненията на търговията с опиум? Чай?“
Той чу тропането на стъпки горе, когато се смени вахтата. После военният оркестър започна репетицията си. Прозя се отново и затвори блажено очи. Няма нищо по-хубаво от това да поспиш, след като си се наобядвал. Слава богу, че съм джентълмен — няма нужда да сея семена като някой миризлив селянин или мръсен фермер. По дяволите, представи си по цял ден да работиш физическа работа! Да сееш семена! Да отглеждаш разни неща! И навсякъде тор! Ужасяваща мисъл. Виж, да сееш дипломатически семена е много по-важно и е работа за джентълмени. Та за какво си мислех? А, да. Чай. Животът трябва да е бил ужасен, преди да сме познавали чая. Жалко, че не расте в Англия! Това би спестило много грижи.