— Хубав бой, нали, Дърк? — Гласът на Брок се извиси над общата врява.
— Да.
— Искаш ли да се обзаложим?
— Не, благодаря, Тайлър — отвърна Струан, изумен от смелостта на борците. И двамата бяха на края на силите си, жестоко пребити. Дясната ръка на Гръм почти не се движеше, а очите на Тинкър бяха полузатворени. — Не бих искал да съм на мястото на някой от тях.
— Много са смели! — засмя се Брок и показа кафявите си счупени зъби. — Кой ще победи?
— Избери си. Но аз се обзалагам, че никой от тях няма да се предаде и да се откаже в полза на другия.
— Вярно е дявол да го вземе!
Хибс обяви напевно „Двайсет и четвърти рунд“ и борците се затътриха към центъра с натежали като олово крака и заудряха. Държаха се на крака само със силата на волята си. Войникът изхвърли чудовищен ляв юмрук, който би могъл да събори и вол, но юмрукът се плъзна по рамото на Гръм. Тинкър се спъна и падна, флотата закрещя радостно, а армията изрева. Секундантите отнесоха войника в ъгъла. Когато изтече половината минута, армията наблюдаваше, затаила дъх, как Тинкър се вкопчи във въжетата и с мъка се затегли нагоре. Вените на врата му се издуха от усилието, но той се изправи на крака и се заклатушка обратно към линията.
Струан почувства, че някой го наблюдава, и се обърна. Видя ерцхерцога, който го повика със знак. Той си проби път около ринга, като същевременно се питаше безпокойно дали Орлов, изпратен да „помогне“ на Сергеев да се пренесе на кораба, е успял да надхитри слугите и да открие някой важен документ.
— Разбрахте ли вече кой ще победи?
— Не, Ваше височество. — Струан погледна адмирала и генерала.
— И двамата мъже са достойни за вашите служби, господа!
— Морякът е много смел, наистина забележителен — подхвърли весело генералът, — но аз мисля, че нашият човек има силата да му се противопостави.
— Не. Нашият ще остане на линията. Но, дявол да го вземе, вашият е наистина добър, милорд, и е чест за службата ви.
— Защо не се присъедините към нас, мистър Струан? — попита Сергеев, като посочи празния стол. — Предполагам, че ще можете да обясните някои тънкости на боя.
— С ваше позволение, господа — каза Струан любезно и седна. — Къде е Негово превъзходителство?
— Замина рано, дявол го взел — каза генералът. — Нещо във връзка с пратките.
Камбаната звънна отново. Сергеев се размърда неспокойно на стола.
— Какъв е най-големият брой рундове за един бой?
— През трийсет и трета гледах боя между Бърк и Бърн — отговори генералът. — Деветдесет и девет рунда. Кълна се, битката беше царска, фантастична смелост. Бърн умря от раните си. Но не се отказа!
— Нито един от тези двамата няма да се откаже. Те вече са почти пребити — каза Струан. — Би било просто голяма загуба, ако някой от двамата бъде убит, какво ще кажете, господа?
— Да спрем боя ли? — попита недоверчиво ерцхерцогът.
— Целта на един мач е да се изпитат силата и смелостта на бореца — обясни Струан. — Те са еднакво силни и еднакво смели. Бих казал, че и двамата доказаха това.
— Но тогава няма да имаме победител. Това не е честно. Това е слабост и не доказва нищо.
— Не е честно да се убива един смел човек — каза спокойно Струан. — Само смелостта ги държи все още прави. — Той се обърна към другите. — В края на краищата те са и двамата англичани. Спасете ги за един истински враг.
Внезапно радостен възглас привлече вниманието на генерала и на адмирала, но не и на Сергеев.
— Това звучи почти като предизвикателство, мистър Струан — каза той със застинала усмивка на лице.
— Не, Ваше височество — отговори Струан с грация, — това е само факт. Ние уважаваме смелостта, но в случай като този победата трябва да отстъпи на необходимостта да се съхрани човешкото достойнство.