Високата желязна вана бе поставена на ниска платформа и от нея към стената водеше отводнителна тръба, а оттам в дълбока, иззидана от камъни яма, изкопана в градината. Над ваната висеше продупчена желязна кофа, закачена за гредата на тавана. На покрива на къщата имаше резервоар за прясна вода, която отиваше до кофата по тръба. Тоалетната представляваше затворен шкаф с подвижна вратичка и кофа, която се зареждаше за през нощта.
Банята беше вече пълна с гореща вода. Струан свали вкисналите от потта дрехи и прекрачи с благодарност в банята. Обтегна се назад и потъна в блаженство.
Вратата на спалнята се отвори и влезе Мей-мей. След нея вървеше А Сам и носеше поднос с чай и горещ дим сум, а по петите й се влачеше Лим Дин. Те всички влязоха в банята и Струан стисна отчаяно очи. Никакви обяснения и наказания не можеха да внушат на А Сам, че не бива да влиза в банята, докато той се къпе.
— Здравей, тай-пан — поздрави Мей-мей със слънчева усмивка. — Цялото му раздразнение изчезна. — Ще пием заедно чай — добави тя.
— Добре.
Лим Дин вдигна мръсните дрехи и изчезна. А Сам постави весело таблата на масата, защото знаеше, че е спечелила баса. Каза нещо на Мей-мей на кантонски, което я накара да се разсмее, сама се изкикоти и побягна вън от стаята, като затвори след себе си вратата.
— Какво каза тя, по дяволите?
— Женски приказки.
Той вдигна гъбата, за да я хвърли по нея, но Мей-мей побърза да каже:
— Каза, ти си много як мъжки.
— Защо не разбере А Сам, дявол я взел, че банята е интимно място?
— А Сам е много интимна. За какво ти срамуваш, а? Тя много гордее с тебе. Няма за какво срамуваш. — Тя свали дрехите си, прекрачи във ваната и седна в другия край. После наля чая и му предложи.
— Благодаря. — Той пи от чая, после се пресегна и взе едно парче дим сум.
— Борба добра ли беше? — попита тя. Забеляза на ръката му заздравелите рани, останали от зъбите й, и се усмихна скришом.
— Чудесна!
— Защо бил толко ядосан?
— Няма причина. Много са хубави — добави той, като си взе още една хапка. После й се усмихна. — Ти си красива и си измислила най-добрия начин за пиене на чая.
— Ти си красив.
— Идва ли в къщата фенг шуй?
— Кога конкурс за рокля?
— В полунощ. Защо?
Тя вдигна рамене.
— Половин час преди полунощ ще върнеш ли тука?
— Защо?
— Искам да видя мой мъж. Да отвлека от тая лоша уста с кравешко виме. — Кракът й се плъзна под водата.
Струан трепна от внезапната интимна атака и едва не изпусна чая си.
— Престани да правиш това и внимавай. — Той спря ръката й и се засмя. — Бъди добро момиче.
— Да, тай-пан. Ако ти сам внимателен. — Мей-мей се усмихна мило и остави ръката си да лежи кротко в неговата. — Ти не зяпаш мене, както зяпал онази дяволска женска, макар че аз без дрехи. Какво липсва на мои гърди?
— Идеални са! Ти си идеална! Разбира се, че си. Сега престани да ме дразниш!
— Значи ще върнеш тук в половин час преди?
— Всичко ще направя, за да има мир. — Струан отпи от чая. — А, да. Ти не ми отговори. Идва ли в къщата фенг шуй?
— Да. — Тя вдигна сапуна и започна да се сапунисва, но не каза нищо повече.
— Слушай, кажи да или не.
— Да. — И отново замълча, възхитителна и нежна. Мълчанието й го вбесяваше.
— Кажи какво се е случило.
— Аз съжалявам ужасно, тай-пан, но ние точно върху клепач на дракон и трябва да заминаваме.
— Никъде няма да заминаваме и точка по въпроса!
Тя започна да тананика песничка. Когато свърши да се сапунисва, изми пяната и го погледна нежно с широко отворени очи.
— Завърти, за да сапунисвам твой гръб.
— Няма да заминем! — повтори той подозрително.
— Ма-рий дойде този следобед и ние поприказвали много хубаво.
— Няма да заминем! И точка по въпроса!
— Виж какво, тай-пан. Аз не глуха. Чух фантастично добре пръв път. Искаш ли да изтъркам гръб или не? Той обърна гърба си и тя започна да го сапунисва.
— Ние няма да заминем и край! Защото твоя майка решила така! — каза тя на кантонски.
— Какво? — попита той, като изви леко врата си, за да се наслаждава на нейните леки пръсти, докато масажираше приятно раменните му мускули.