— Стара кантонска поговорка — кога лястовици гнездят изгрев слънце се усмихва.
— Какво означава това?
— Какво означава? — попита тя, доволна от себе си. — Просто щастлива мисъл, това е. — Тя гребна малко вода и изми пяната. — А Сам, а-а-ах!
А Сам дотърча с огромни хавлиени кърпи. Мей-мей стана и А Сам уви едната от тях около нея и подаде другата на Струан.
— Кажи й, по дяволите, че аз сам ще го направя! — извика той.
Мей-мей преведе. А Сам остави кърпите, изкиска се и побягна навън.
Струан излезе от ваната и Мей-мей го зави с кърпа. За негово учудване, тя бе затоплена.
— Казах в бъдеще А Сам да готви малко хавлии на огън — обясни Мей-мей. — Добре за здраве.
— Великолепно е! — каза той и избърса водата от тялото си. Отвори вратата и видя, че леглото му е отвито и на бюрото са приготвени нови дрехи.
— Ти имаш време за малко почивка — каза Мей-мей и когато той се опита да възрази, добави повелително: — Ти почивай!
Струан погледна часовника си. Имаше още много време и той легна в леглото. Изпъна се блажено.
Мей-мей повика А Сам при себе си в банята и затвори вратата. Момичето коленичи, разви кърпата от краката на Мей-мей и ги избърса. Напудри ги и смени старите бандажи с чисти и сухи, после обу върху тях нови бродирани пантофки.
— Толкова са красиви, майко — каза тя.
— Благодаря, А Сам — Мей-мей леко я щипна по бузата, — и моля те, не говори толкова високо за атрибутите на татко.
— Аз само направих учтива забележка, а те наистина заслужават уважение. — А Сам махна карфиците от косата на Мей-мей и започна да я реше. — Нормално е един татко да се радва на такива комплименти. Аз наистина съвсем не разбирам нашия варварски татко. Досега ни веднъж не ме е повикал в леглото си. Толкова ли съм отвратителна?
— Непрекъснато ти повтарям, че варварите не лягат с всички жени в къщата — обясни уморено Мей-мей. — Той изобщо няма да го направи. Това е против неговата религия.
— Наистина много лош джос! — подсмъркна А Сам. — Да имаш такъв баща, така надарен, и религията му да не позволява!
Мей-мей се усмихна и й върна хавлиената кърпа:
— Бягай оттук, малка мазнице. Донеси чай след един час и ако закъснееш, хубавичко ще те напердаша.
А Сам побягна.
Мей-мей се парфюмира и влезе в стаята с мисълта за балната рокля и за другата изненада.
Лайза Брок отвори вратата на каютата и отиде до койката. Чувстваше, че я облива студена пот. Знаеше, че въпросът за Тес щеше да се реши сега или никога.
— Хайде, скъпи. — Тя започна да буди Брок. — Време е за ставане.
— Остави ме. — Брок се обърна на другата страна, полюляван леко от вълните, които плискаха по корпуса на „Уайт уич“. — Ще успея да се облека навреме.
— Говориш едно и също нещо от половин час. Ставай или ще закъснееш.
Брок се прозя и се протегна, после се изправи в леглото.
— Още не е започнало да залязва слънцето — каза той полусънен, като погледна през илюминатора.
— Скоро ще пристигне Горт и ти искаше да бъдеш готов по-рано. После трябва да прегледате счетоводните книги заедно с компрадора. Каза ми да те събудя.
— Добре, престани да нареждаш, Лайза! — Той отново се прозя и погледна жена си. Тя бе облечена в нова рокля от тъмночервен копринен брокат, бухнала широко върху многобройни фусти. Косата й бе сресана на кок. — Много си елегантна — каза той машинално и отново се протегна.
Лайза повъртя в ръце огромната шапка с пера и отново я остави.
— Ще ти помогна — каза тя.
— Какво е това? Казах ти, че старият ми костюм си го бива — избухна той, като видя новите дрехи на стола. — Мислиш ли, че толкова лесно се намират пари тези дни, та ги харчиш, все едно че са сол?
— Не, мили, но ти имаш нужда от ново облекло, за да изглеждаш красив. — Тя му подаде корсета — модна дреха, придаваща елегантен вид на мъжките талии. Брок изруга и стана от леглото. След това пристегна корсета върху дългото си вълнено бельо и после недоволно позволи на жена си да му помогне в обличането на останалите дрехи.
Но когато се погледна в огледалото, остана доволен. Новата набрана риза издуваше гърдите му и светлокафявият кадифен сюртук със златна бродерия на реверите му стоеше като излят: широк в раменете и тесен в талията. Тесните бели панталони бяха гладко изпънати от каиши, скрити под меките черни лачени ботуши. Бродирана до кръста жилетка, закопчана с ланец златна верижка.