Тя разгледа спокойно изражението си.
Лицето, което я гледаше от огледалото, бе странно. Очите — необичайно красиви, страните — бледи, устните — тъмночервени и блестящи.
Мери знаеше, че никога не бе изглеждала по-добре, но също разбираше, че няма смисъл да си припомня последните дни. Резултатът щеше да бъде винаги един и същ и откритието, което я разтърси тази сутрин, нямаше да бъде по-различно: „Ти си бременна.“ О, Боже! О, Боже!
Двадесет и втора глава
Кълъм се покланяше учтиво.
— Добър вечер — казваше той автоматично и празничната тълпа поглъщаше някой нов гост. Почти един час той стоя до баща си и чичо си, приемаше гостите им и чакаше с нетърпение да свърши ритуалът.
Огледа танцовата площадка. Сред голите рамена, многоцветните наметала, бляскавите униформи и непрекъснато трепкащите той откри Мери Синклер. За момент се ядоса, че тя говори с Глесинг. Но после реши, че не бива да я ревнува. Явно Мери е най-красивата жена тук и Джордж има пълно право да е с нея. Ни най-малко не е виновен.
Издигнаха две платформи за оркестър от двете страни на кръга — едната за флотските музиканти, а другата за армейците. Когато адмиралът чул, че генералът се съгласил да помогне за вечерта, той направил същото.
Войниците, облечени в алени униформи, вече свиреха. Всички чакаха с нетърпение да започнат танците, но първо трябваше да пристигне Лонгстаф. А той закъсняваше, както обикновено.
Кълъм се поклони на още един, после на друг от гостите и забеляза с облекчение, че върволицата изтънява. Погледна към брега, където наредени в редица фенери очертаваха пътя за посетителите от лодките, и видя катера на Лонгстаф да докосва брега. Помогнаха на наместника, на ерцхерцога и на адмирала да слязат от катера. „Добре. Скоро ще започне“ — помисли си Кълъм. Отново очите му зашариха наоколо и този път се спряха на Мануелита де Варгас. Тя го наблюдаваше над ветрилото. Беше красива — бяла кожа, тъмни очи, мантиля в черните коси. Кълъм се усмихна и леко се поклони. Очите на Мануелита се присвиха и тя затрепка с ветрилото си, а после се извърна. Кълъм си обеща, че ще танцува поне един танц с нея.
Изтупа няколко прашинки от реверите си. Знаеше, че е облечен по последна английска мода — далеч по-добре от много други хора тази вечер. Палтото му беше небесносиньо с тъмносини копринени ревери, тясно в кръста и разширено в ханша. Бледосини прилепнали панталони, затъкнати в меки черни полуботушки. Косата му се къдреше зад ушите и около високата колосана яка. Шивачът на Роб бе свършил много добра работа. И така евтино! Със сто и петдесет гвинеи на месец можеше да купи десетки превъзходни костюми и ботуши. Животът бе чудесен!
Той се поклони, когато мина още една група от гости, и усети, че след тях се разнесе миризма на стара пот, примесена с парфюм. Странно, чудеше се как не бе забелязал по-рано. Сега можеше да усети миризмата на другите хора и те наистина воняха. Действително се чувстваше по-добре, много по-добре, откакто се къпеше всеки ден и сменяше дрехите си. Тай-панът бе излязъл прав.
Той погледна баща си, който бе увлечен в разговор с Морли Скинър. Кълъм чувстваше, че хората го гледат и че изражението му е неприязнено. Що се отнасяше до хората, те не забелязваха никаква промяна в отношенията между бащата и сина. Всъщност чувството им бе прераснало в учтива студенина. Откакто бе започнала играта, Кълъм откри, че му е по-лесно да поддържа заблудата на обществено място. „Бъди честен, Кълъм — си казваше той. — Ти повече не го боготвориш. Все още го уважаваш, но… той е еретик, прелюбодеец и опасен човек. Така че това не е преструвка. Изстинал си към него. Внимавай!“
— Хей, Кълъм!
— Какво, чичо?
— О, нищо. Просто трябва да празнуваме тази нощ.
Кълъм прочете тревогата в очите на Роб, но не каза нищо, а се обърна да приветства други гости и да следи с поглед Мери и от време на време Мануелита. Реши да не казва на Роб какво се е случило между него и баща му на върха на планината.
— Сигурно не познавате племенника ми Кълъм. Кълъм, това е мис Тес Брок.
Кълъм се обърна. Сърцето му подскочи и той се влюби.
Тес беше направила реверанс. Полата на роклята й бе огромна и силно бухнала — бял копринен брокат над водопад от фусти, които извираха като пяна изпод подгъва на полата. Кръстчето й изглеждаше невероятно малко под надутия, силно изрязан корсаж. Русата й коса падаше на меки къдрици върху голите рамене. Кълъм видя, че очите й са сини, а устните — предизвикателни. И го гледаше точно така, както той гледаше нея.