— За мен е чест да се запозная с вас. — Той чу своя глас, сякаш говореше някой друг. — Може би ще ме удостоите с честта да танцувате с мен първия танц.
— Благодаря, мистър Струан. — Гласът й звънна като камбанка. В следващия миг бе изчезнала.
Лайза ги наблюдаваше внимателно. Видя изражението на лицето на Кълъм и чу отговора на Тес. „О, Господи, нека стане, нека!“ — мислеше си тя, докато следваше Брок към другия край на градината.
— Не познах мъничката Тес — казваше Струан на Роб. Той също забеляза разменените погледи между сина си и момичето на Брок и в главата му бликнаха мисли за предимствата и опасностите, които криеше една евентуална връзка между двамата млади. Боже милостиви!
— Не. Погледни Брок. Той ще се пръсне от гордост.
— Да.
— И погледни Мери. Никога не съм мислил, че може да изглежда така… така изумителна.
— Да. — Струан погледна за миг към Мери. Черната рокля подчертаваше необичайната прозрачна бледност на лицето й. После разгледа внимателно Мануелита, а след това отново Тес. Тя се усмихна на Кълъм, който отвърна на усмивката й също така открито.
„Господи — мислеше си той, — Кълъм Струан и Тес Брок.“
— По дяволите Шекспир! — каза, без да иска.
— Какво, Дърк?
— Нищо. Казах, че Мери ще се състезава за наградата.
— Тя принадлежи към друга класа — обади се Куанс, който минаваше покрай тях, и им намигна, — не към класата на Мануелита де Варгас.
— Или на Шиваун, която не се знае кога ще ни удостои с присъствието си.
— На възхитителната мис Тилмън? Чух, че била облечена само в панталон и тънка дантела, нищо друго! Кълна се в големите кълба на Юпитер!
— А, Аристотел! — каза Джеф Купър, като се приближи към тях. — Мога ли да си поговоря с вас? Става дума за една художествена комисия.
— Боже мой, наистина не разбирам какво става с всички вас — каза Куанс подозрително. — Нищо друго освен комисии по цял ден.
— Изведнъж разбрахме колко е съвършено вашето изкуство — побърза да каже Купър.
— Крайно време е и това е самата истина! Цената ми се покачва — петдесет гвинеи.
— Нека обсъдим на чаша шампанско, а? — Купър намигна скришом на Струан над главата на Куанс и тръгна с дребосъка.
Струан се засмя доволно. Той бе подшушнал на хората от тълпата да ангажират Куанс и да го държат далеч от бъбривците… поне докато започне конкурсът. В това време той беше успял да закотви Морийн Куанс на борда на кораба, като изтегли всички големи лодки оттам.
В осветения кръг се появиха Лонгстаф, ерцхерцогът и адмиралът.
Чу се барабанен гръм и всички станаха на крака, докато оркестърът свиреше „Боже, пази кралицата“. След това изсвириха нестройно руския национален химн и най-накрая „Владей Британия“. Всички заръкопляскаха.
— Много мило от ваша страна, мистър Струан — каза Сергеев.
— Удоволствието е наше, Ваше височество. Искаме да се чувствате като у дома си. — Струан знаеше, че всички очи са приковани към тях и също, че е избрал много умно дрехите си. За разлика от всеки друг, той бе облечен в черно, с изключение на малка зелена панделка, с която бе вързал на тила дългата си коса. — Може би ще поведете първия танц?
— Ще бъде чест за мен. Но боя се, че не познавам нито една дама.
Сергеев бе облечен във великолепна хусарска униформа, с туника, набрана елегантно на едното рамо и със сабя в украсения с бисери пояс. Обслужваха го двама лакеи в ливреи.
— Можем лесно да поправим това — развесели се Струан. — Може би ще изберете вие сам. Ще се радвам да ви запозная официално.
— Това би било много нелюбезно от моя страна. Може би вие ще покажете дамата, която ще благоволи да ми окаже чест.
— И да ми издере очите, че съм го направил аз? Много добре. — Той се обърна и тръгна към другия край на дансинга. Мануелита би била най-подходяща. Това би оказало много голяма чест и би се посрещнало със задоволство от страна на португалците, на които „Ноубъл хаус“ и всички други търговци разчитаха изцяло за попълване на състава на компаниите с чиновници. Мери Синклер щеше да бъде също такъв добър избор, защото тази вечер бе най-интересната и красива жена от присъстващите. Но от този избор нямаше да има никаква особена полза освен подкрепата на Глесинг. Струан бе забелязал как я ухажва той тази вечер. Откакто бе станал пристанищен началник, влиянието му бе пораснало. Той би могъл да бъде много полезен съюзник.