Струан видя как се разшириха очите на Мануелита и как дъхът на Мери спря, когато той се отправи в тяхната посока. Но той застана пред Брок.
— С твое разрешение, Тайлър, може би Тес ще поведе танца с ерцхерцога? — Струан остана доволен от изненадата, с която бяха посрещнати думите му от всички присъстващи.
Брок кимна, почервенял от гордост, Лайза изпадна във възторг. Тес се изчерви и едва не припадна. Кълъм едновременно проклинаше, мразеше и благославяше баща си, че предостави тази възможност на Тес. А всички търговци се запитаха дали тай-панът не се опитва да се помири с Брок. И ако това е така, защо?
— Не мога да повярвам! — изненада се Глесинг.
— Да — съгласи се Купър, усетил безпокойство, защото един съюз между Брок и Струан щеше да бъде в негов ущърб. — Някак непонятно е.
— Много е понятно дори — намеси се Мери. — Тази чест й се полага като най-млада.
— Нещо повече, мис Синклер. Тай-панът никога не върши нещо без причина. Може би се надява, че тя ще падне и ще си счупи крака или нещо подобно. Той толкова ненавижда Брок.
— Мисля, че сте много несправедлив, капитан Глесинг — отговори остро Мери.
— Да, така е и се извинявам, че изразих гласно това, което мислят всички. — Глесинг съжаляваше за проявената от него глупост. Трябваше да знае, че това прелестно и невинно създание ще защити този дявол. — Яд ме е само, че вие сте най-красивата дама тук и без съмнение честта трябваше да се падне на вас.
— Много сте любезен. Но вие не трябва да мислите, че тай-панът върши всичко със зъл умисъл. Не е така!
— Права сте и грешите едновременно — отговори Глесинг. — Може би аз ще имам честта да танцувам първия танц с вас и да ви заведа да вечеряте. Тогава ще съм сигурен, че сте ми простила.
Вече повече от година тя гледаше на Глесинг като на евентуален съпруг. Харесваше го, но не го обичаше. „Сега обаче всичко пропада!“ — мислеше си тя.
— Благодаря — каза Мери, после сведе ветрилото и леко го поклати. — Ако обещаете да сте по-мил.
— Обещавам — зарадва се той.
Струан водеше Тес към другия край на дансинга.
— Можете ли да танцувате валс, моето момиче?
Тя кимна с глава. Опитваше се да не гледа към сина на тай-пана.
— Позволете да ви представя мис Тес Брок, Ваше височество. Ерцхерцог Алексей Сергеев.
Тес застана като парализирана, с разтреперани колене. Но мисълта за Кълъм и начинът, по който я бе погледнал, възвърнаха увереността и равновесието й.
— Поласкана съм, Ваше височество — каза тя и направи реверанс.
Ерцхерцогът се поклони и внимателно целуна ръката й.
— Честта е моя, мис Брок.
— Добре ли пътувахте? — попита тя, като си вееше с ветрилото.
— Да, благодаря — отговори той и погледна Струан. — Всички ли английски дами са така красиви?
Още щом произнесе тези думи, в ярко осветения кръг се появи Шиваун, облегната на ръката на Тилмън. Роклята й беше въздушна зелена паяжина, с огромна, подобна на камбана пола. Горната част на дрехата бе дълга до коленете, за да подчертае многобройните, спускащи се като водопад изумрудени фусти. Носеше дълги зелени ръкавици и в червената й коса бяха забучени пера от райска птица. Чудното бе, че корсажът й нямаше прикрепени ръкави, които да задържат дрехата да не падне.
— Съжалявам, че закъсняхме, Ваше превъзходителство, мистър Струан — каза тя в настъпилата тишина и направи реверанс, — но на тръгване ми се счупи катарамата на едната обувка.
Лонгстаф отмести любопитния си поглед от деколтето й. Питаше се, както се питаха и всички други, как, по дяволите, се крепи роклята, без да падне.
— Вие идвате винаги навреме, Шиваун — каза той и се обърна към Сергеев. — Позволете да ви представя мис Шиваун Тилмън от Америка. О, да, и мистър Тилмън. Негово височество ерцхерцог Алексей Сергеев.
Застанала забравена там, Тес видя как Шиваун направи нов реверанс и я намрази заради отнетата й слава. За пръв път тя ревнуваше от друга жена. И за пръв път помисли за себе си като за жена, а не момиче.
— Каква красива рокля, мис Тилмън — каза сладко тя. — Сама ли си я шихте?