Очите на Шиваун блеснаха за миг, но тя отговори със същия мил глас:
— О, не, скъпа. Боя се, че нямам вашия талант. — „Долна мръсница, кучка!“
— Може би ще ме удостоите с честта да танцувам първия танц с вас, Шиваун? — каза Лонгстаф.
— С удоволствие, Ваше превъзходителство. — Тя бе на седмото небе от мисълта, че предизвика ревност и завист. — Всичко е толкова красиво, тай-пан — усмихна се тя.
— Благодаря — отговори той. После се обърна и даде знак на диригента на флотския оркестър.
Палката се спусна и прозвучаха вълнуващи звуци на виенски валс. Макар че гледаха снизходително на валсовете, това бяха най-популярните танци.
Ерцхерцогът поведе дамата си към центъра на подиума и Шиваун помисли колко хубаво би било съперницата й да се спъне и да падне или по-добре да танцува като крава.
Но Тес се понесе като листец. Лонгстаф тръгна с Шиваун. Тя се завъртя с великолепна грация и забеляза, че Струан се насочва към черноока португалска красавица, която не бе виждала преди това. В първия момент се вбеси, но после видя как той поведе Лайза Брок към подиума и си помисли: „Ах, тай-пан, ти си хитър мъж. Обичам те за това!“ После очите й се спряха на Тес и видяха, че ерцхерцогът я върти в средата на подиума. Тя също поведе Лонгстаф, който беше много добър танцьор, към средата, без той да забележи това.
Кълъм стоеше отстрани и наблюдаваше. Вдигна чашата си със шампанско и пи, но не усети вкуса му. В следващия момент вече се покланяше пред Тес и я молеше да му подари втория танц.
Младежът не забеляза как Брок се намръщи, а Лайза Брок се опита да отвлече вниманието на мъжа си. Не усети и внезапното любопитство на Горт.
Имаше валсове, полки, рилове и галопи. В края на всеки танц кавалерите заобикаляха Шиваун, а също така и Мануелита, но малко по-внимателно. Кълъм танцува с Тес трети път, а конвенцията позволяваше само четири танца на вечер.
Преди последния танц Струан си проправи път през настойчивия кръг от кавалери, наобиколили Шиваун, и каза спокойно и твърдо:
— Господа, съжалявам, но този танц се полага на домакина.
Мъжете изпъшкаха и му сториха път. Той не дочака музиката да засвири, а я поведе към подиума.
Джеф Купър ги наблюдаваше ревниво. Този танц първоначално бе определен за него.
— Изглеждат много добра двойка — каза той на Тилмън.
— Да. Но защо вие не я ухажвате по-настойчиво? Знаете моето мнение и това на брат ми.
— Има време.
— Но не и когато Струан е без жена.
Купър присви очи.
— Бихте ли одобрили такъв брак?
— Разбира се, че не. Но съвсем ясно е, че Шиваун харесва този човек. — После Тилмън добави внимателно: — Време е тя да се устрои. Още с пристигането си започна да ми създава ядове. Вече ми омръзна да й бъда пазач. Знам какво е мнението ви, така че поискай официално ръката й и да свършваме с това.
— Но не докато не съм сигурен, че тя ще ме приеме… охотно и напълно самостоятелно. Тя не е вещ, която може да се купува и продава.
— Съгласен съм, но все пак е жена и ще трябва да се подчини на това, което аз и баща й сметнем, че е най-добро за нея. Трябва да ви призная, че не одобрявам вашето становище, Джеф. Търсите си белята.
Купър не отговори. Докато гледаше Шиваун, почувства болка в слабините.
— Великолепна двойка — каза Мери, която отчаяно искаше да е на мястото на Шиваун. В същия момент тя изведнъж се почувства омърсена — заради тайния си живот, детето и заради Глесинг. Той бе толкова нежен към нея тази вечер, нежен и мъжествен, съвършен англичанин, съвсем чист човек. И едва не заплака от мъка, като си помисли колко безнадеждна е любовта й към тай-пана.
Тя успя да се усмихне и се замисли кой можеше да бъде бащата на детето — не че имаше значение, тъй като той беше китаец. Да роди китайско копеле! „Бих умряла по-скоро — каза си тя. — След два-три месеца ще започне да ми личи. Но няма да доживея, за да видя ужаса и отвращението по лицата им.“ Очите й се напълниха със сълзи.
— Хайде, стига, Мери — утешаваше я Глесинг. — Не бива да плачете за това, че ви направих комплимент. Вие наистина сте най-красивата жена, която съм виждал някога. Това е самата истина.
Тя избърса сълзите зад ветрилото. И сред ужаса, който замъгляваше съзнанието й, си спомни за Мей-мей. Може би тя щеше да й помогне. Може би китайците имаха средства за аборт. „Но това е убийство! Убийство! Обаче тялото е мое и няма бог, а ако родя дете, ще бъда прокълната завинаги.“