— Извинявайте, скъпи Джордж — каза вече по-спокойно, след като бе взела решението. — За момент се почувствах малко зле.
— Сигурна ли сте, че сте по-добре сега?
— О, да.
Глесинг почувства, че го обзема любов и желание да я защити. „Бедничкото крехко създание, нужен й е някой, който да се грижи за нея, и това съм аз. Само аз.“
Струан спря в самия център на площадката.
— Чудех се кога ще ми окажете честта, тай-пан — каза дяволито Шиваун.
— Този танц е във ваша чест, Шиваун — отговори галантно той.
Прозвуча първият акорд на най-влудяващата музика на земята — канкан. Див, весел, бурен и ритмичен танц, който бе завладял Париж още в трийсетте години и оттам превзел всички европейски столици, но бе забранен в най-изисканите кръгове като аморален.
Шиваун бе изумена:
— Тай-пан!
— Подкупих диригента — пошушна й Струан. Тя се поколеба, после, усетила всички скандализирани погледи, взе нехайно ръцете на Струан и се понесе в ритъма на музиката.
— Нали няма нищо да падне? — подхвърли й партньорът.
— Ако падне, ще ме защитите, нали?
В следващия миг те бяха вече увлечени в бурния ритъм. Шиваун се изтръгна от ръцете на Струан, ритна високо и показа панталоните си. Избухна възторжен вик и кавалерите се спуснаха да намерят партньорки. Сега вече всички танцуваха и ритаха, покорени от завладяващия свободен ритъм.
Музиката подлуди всички, абсолютно всички.
Когато свърши, избухнаха диви аплодисменти и продължителни викове „бис“, а оркестърът засвири отново. Мери забрави за детето, а Глесинг реши, че тази вечер ще поиска — настоява, по дяволите — Хорацио да благослови брака им.
Танцуващите продължаваха да се въртят вихрено, да ритат и да викат задъхано и после всичко свърши. Младите наобиколиха Струан и Шиваун, за да благодарят на него и да поздравят нея. Тя го държеше ревниво под ръка и вееше с ветрилото си, изключително доволна от себе си. Той изтри потта от челото си, останал много доволен от успеха на двата си залога — Тес и канкана.
Всички се върнаха по местата си и прислугата започна да разнася табли с храни по масите. Пушена сьомга, шунки и риба, стриди, миди и салами. Пресни плодове, донесени от Чен Шенг с лорчата, която бе извършила опасно пътуване чак до Манила. Рибици от прясно говеждо, купено от корабите и печено на открити огньове. Прасенца. Свински мариновани крачета в сладко желе.
— Кълна се — възкликна Сергеев, — че никога не съм виждал толкова храна и не съм прекарвал от години така хубаво, мистър Струан.
— О, Ваше височество — отговори Шиваун, като повдигна вежди, — това е нещо обичайно за „Ноубъл хаус“.
Струан се засмя и седна начело на масата. Сергеев бе настанен от дясната му страна, а Лонгстаф от лявата. Шиваун беше до ерцхерцога, а Мери Синклер до Лонгстаф, Глесинг близо до нея. На същата маса седяха Хорацио, Аристотел, Мануелита и адмиралът. После Брок, Лайза и Джеф Купър. Роб и Кълъм бяха домакини на две други маси.
Струан погледна към Аристотел и се запита как бе успял да убеди Варгас да кавалерства на Мануелита по време на вечерята. Мили боже, нима Мануелита му позира за портрета?
— Канкан, представете си! — говореше Лонгстаф. — Дяволски опасен танц, тай-пан.
— Но не и за съвременните хора, Ваше превъзходителство. Всички явно много го харесват.
— Но ако мис Тилмън не бе поела инициативата — подхвана Сергеев, — съмнявам се дали някой от нас би се осмелил.
— Какво друго можеше да направи човек — каза Шиваун, — когато честта му е изложена на опасност. Това беше нечестно от ваша страна, тай-пан.
— Да. Извинете ме за момент. Трябва да се уверя, че гостите ми се забавляват.
Струан тръгна между масите, като поздравяваше всички поред. Когато стигна до масата на Кълъм, настъпи тишина. Кълъм вдигна поглед и поздрави.
— Наред ли е всичко?
— Да, благодаря — отговори Кълъм съвсем учтиво, но без топлота. Горт, който седеше на същата маса срещу Тес, се засмя вътрешно, Струан се отдалечи.
Когато вечерята свърши, дамите се оттеглиха в голямата палатка, определена специално за тях. Мъжете се събраха около масите, запушиха и започнаха да пият порто, радостни, че са останали за малко сами. Те се отпуснаха и заговориха за растящите цени на подправките, а Роб и Струан уговориха няколко изгодни сделки с подправки и товарно пространство. Всички решиха, че победителката в конкурса ще е Шиваун, но Аристотел не бе убеден.