— Тогава, след като войната ви не е приключила, сигурно очаквате да дойдат големи подкрепления. Армии, а не няколко хиляди души. Флотилии, а не някакви си трийсетина кораба.
— Ваше височество сигурно знае повече от мен. Но моето мнение е, че която и сила да се захване с Китай, ще има да води продължителна битка. Без необходимите планове и необходимите сили. — Струан посочи към континента от другата страна на пристанището. — Земята е необятна.
— И Русия е необятна. Но само символично. Всъщност Русия е ограничена. От Арктика и Хималаите. От Балтийско море и Тихия океан.
— Да не сте завладели земи на север оттук? — Струан се опита да прикрие учудването си. „Къде, за бога? На север от Манчурия? Самата Манчурия? Или Китай — моя Китай?“
— Майка Русия се простира от море до море. Под Небето! — каза Сергеев. — Трябва да видите земята на майка Русия, за да разберете какво искам да кажа. Тя е черна и богата, пълна с живот. И все пак ние опустошихме хиляда и петстотин мили от нея, за да задържим Бонапарт и неговата Grande armee. Вие принадлежите на морето, а аз — на сушата. На вас аз оставям морето, тай-пан. — Очите на Сергеев сякаш потъмняха. — Борбата тази сутрин бе грандиозна. Много интересен облог, много интересен!
Струан се усмихна и бръчиците се врязаха по-дълбоко в лицето му.
— Жалко, че завърши с равен резултат. Сега няма да знаем кой от двамата е по-добър, нали така, Ваше височество?
— Харесвате ми, мистър Струан. Бих желал да бъдем приятели. Може да е от взаимна полза и за двамата.
— Би било чест за мен да помогна с каквото мога.
Сергеев се засмя и белите му зъби блеснаха.
— Има достатъчно време. Едно предимство на Азия пред Европа е, че тя цени времето. Семейството ми е от Караганда. Това е откъм тази част на Урал, така че отчасти аз съм азиатец. Ние сме казаци. Някои хора ни наричат „косаци“.
— Не разбирам. Урал?
— Това е планинска верига, която пресича континента от Арктика до Каспийско море. Тя разделя Русия на западна и източна.
— Много малко зная за Русия… или Европа.
— Трябва да дойдете в Русия. Останете при мен шест месеца и нека бъда ваш домакин. Ще видите много неща — градове… и океан от трева. Може да извлечете полза. Огромни пазари за чай, коприна и всички видове търговски стоки. — Очите му блестяха. — А най-красивото нещо са жените!
— Тази седмица имам малко работа, но може би другата.
— Хайде да не се шегуваме, а да бъдем сериозни. Моля ви да помислите. Другата година, по-следващата. Мисля, че е много важно — за вас, вашата страна и бъдещето. Русия и Британия никога не са воювали една срещу друга. Били сме съюзници векове наред и еднакво сме се опълчвали против Франция — наш исторически враг. Русия има големи резерви от земя и милиони силни хора. Вие разполагате с малко земя, затова се нуждаете от империята и ние ви разбираме. Вие владеете моретата и това е разбираемо. Притежавате изключителна индустриална мощ и богатство, което я създава. Ние сме много доволни от това. В същото време ние имаме търговски стоки и начини да ги пласираме, защото разполагаме с пазари. Но имаме също и стоки, които бихте могли да използвате вие — суровини, от които се нуждаете за невероятните ви машини, и храни за изумителния ви народ. Заедно ние ще бъдем непобедими. Заедно ще можем да се справим с Франция. И със Свещената Римска империя, с Прусия, с турските неверници и ще можем да запазим мира. За да растем и процъфтяваме за благото на всички.
— Да — каза Струан също така сериозно. — Аз съм за същото. Но вие говорите от национална гледна точка, от историческа точка. Това не е практично. Не мисля, че ще трябва да обвинявате французите за амбициите на кралете. И да оправдавате покръстването на турците с употреба на насилие. На обяда казах какво мисля. От интернационална гледна точка, без контрол над кралете… или кралиците, винаги ще има войни. Негово превъзходителство го каза много добре. Кралете и всички други деспоти проливат кръвта на невинни хора. Практически аз не мога да направя почти нищо. Моите пълномощия не са в национален мащаб и както ви е известно, нямам власт в Парламента.
— Но що се отнася до Азия, мнението ви се зачита. А аз имам голямо влияние в Санкт Петербург.
Струан дръпна дълбоко от цигарата.
— Какво търсите в Азия?
— Какво търсите в Китай?
— Търговия — отвърна веднага Струан, но много предпазливо, за да не разкрие истинската цел. „Има огромна разлика между Азия и Китай“ — помисли си той.