— Мога например да се погрижа „Ноубъл хаус“ да получи изключително право да стане вносител на чай за цяла Русия. А обратно да изнася всичките кожени и зърнени произведения на Русия.
— В замяна на какво? — попита Струан, зашеметен от щедростта на предложението. Такъв монопол би означавал милиони. А такава власт би му осигурила важна позиция в английските политически кръгове и огромен авторитет.
— Приятелство — каза Сергеев.
— Тази дума е многозначна, Ваше височество.
— Тази дума има само едно значение, мистър Струан. Разбира се, един приятел може да помогне по много начини.
— Каква специална помощ бихте очаквали специално в замяна на едно специално търговско споразумение с нашата страна?
Сергеев се разсмя.
— В една вечер обсъдихме доста специални въпроси, мистър Струан. Но въпросът заслужава да се обмисли и вземе под внимание. Също така да се обсъди във време, специално определено за целта, какво ще кажете? — Погледът му се зарея над пристанището, покрай корабите и се спря на континента. — Трябва да дойдете в Русия.
— Кога искате преводът да е готов, Ваше превъзходителство? — Хорацио вдигна глава от документа, който Лонгстаф му бе подал.
— Когато кажете, приятелю. След няколко дни например. Но над английските думи сложете китайски йероглифи, а?
— Ще го адресираме ли до някого?
— Не. Просто ми го върнете. Това, разбира се, е тайна.
Лонгстаф излезе, доволен от начина, по който се развиваше планът му. В писмото се казваше: „Негово превъзходителство, английски капитан и търговски надзирател, желае да закупи петдесет фунта черничеви семена или хиляда фиданки, които да бъдат доставени при първа възможност.“ Когато Хорацио се върнеше обратно с превода, той само щеше да замени думата „черничеви“ с „чаени“. Щеше да го направи сам — китайският йероглиф на чая се изписваше на всяка кутия за износ. После щеше да почака и да го предаде на доверен човек.
Застанал сам, Хорацио прочете писмото. Защо ли му бяха на Лонгстаф черници? В Южна Франция имаше десетки хиляди дървета и копринени буби, така че щеше да бъде много по-лесно да си достави семена оттам. Но не и от Китай. Нима Лонгстаф планира да посади плантации от тези дървета тук? Но защо са му петдесет фунта? Това е фантастично количество, а и той не е градинар. И защо наблегна на думите „Разбира се, това е тайна“?
— Хорацио?
— О, здравейте, Джордж. Как сте?
— Благодаря, добре.
Хорацио забеляза че Глесинг се поти и се чувства неловко.
— Какво има?
— Нищо. Просто това, че, хм, идва момент в живота на всеки човек, когато той трябва да… хм… среща някого, който… не се изразявам както трябва. Става дума за Мери. Искам да се оженя за нея и съм дошъл да искам съгласието ви.
Хорацио се овладя с мъка и каза това, което бе решил предварително да каже. Много ясно забеляза отношението на Глесинг към Мери тази вечер и си спомни израза на лицето му. Мразеше Глесинг, че се бе осмелил да усложни живота му и този на Мери и че има нахалството да помисли и за миг, че тя ще го хареса.
— Много съм поласкан, Джордж. Мери също ще бъде поласкана, но не смятам, че тя, ъ-ъ, е готова за женитба.
— Разбира се, че е. Освен това мога да й предложа добри перспективи. Дядо ми ще ми остави имението. Ще бъда богат, освен това има много добри изгледи за служебното ми положение. Аз…
— Почакайте, Джордж. Трябва да обмислим внимателно нещата. Говорихте ли с Мери?
— Господи, не! Първо исках да разбера какво мислите вие.
— Тогава защо не оставите този въпрос изцяло на мен? Нямах представа, че намеренията ви са сериозни. Боя се, че трябва да проявите търпение. Винаги съм си представял, че Мери е много по-млада, отколкото е в действителност. Тя, разбира се, още не е навършила нужната възраст — добави той нехайно.
— Значи вие не възразявате по принцип.
— Разбира се, но никога не съм мислил, че… Слушайте, след време, когато стане пълнолетна, сигурен съм, че ще приеме вашето предложение с радост.
— Смятате, че ще трябва да чакам, докато тя стане на двайсет и една години?
— Вижте какво, аз се грижа единствено за нейните интереси. Тя е едничката ми сестра и… ние сме много близки. Откакто баща ни умря, аз съм се грижил за нея.
— Да — промълви Глесинг с чувството, че е смазан. — Много почтено от ваша страна, че изобщо се съобразявате с мен. Тя е… мисля, че е чудесна!