— Ти не си робиня и не мога нито да те купувам, нито да те продавам.
— Моля да продаде. На кой да е. На публичен дом или на друг роб.
— Аз не искам да те продам.
— Тази робиня обидила ужасно господар. Моля да я продаде.
— Не си ме обидила — заговори той със стоманен глас. — А сега марш в леглото.
Тя падна на колене и сведе глава в дълбок поклон.
— Тази робиня загубила уважение на свой господар. Тя не може да живее тука. Моля да продаде!
— Стани! — Лицето на Струан се бе изопнало.
Тя стана. Лицето й бе помръкнало и изглеждаше някак неземно.
— Не можеш да бъдеш продадена, защото никой не те притежава. Ще останеш тук. Не си ме обидила. Само ме изненада и това е всичко. Европейските дрехи не ти подхождат. Харесвам дрехите, които носиш. И те харесвам такава, каквато си. Но ако не желаеш да останеш, можеш сама да си тръгнеш.
— Моля да продаде. Това ваша робиня. Докато господар не продава, роб не може да върви.
Струан за малко не избухна. „Внимавай! — каза си той отчаяно. — Ако се развикаш сега, ще я загубиш завинаги.“
— Върви да лягаш.
— Трябва да продаде тази робиня. Да продаде робиня или да заповяда да върви.
Струан разбра, че е безполезно да спори или да убеди Мей-мей. Не можеш да се отнасяш с нея като с европейка — помисли си той.
„Прави това, което би направил един китаец. Но как така? Не мога. Отнеси се с нея като с жена тогава“ — реши той и измисли тактика. Избухна в престорен гняв.
— Жалка робиня, дявол да те вземе! Би трябвало да те продам на Улицата на сините фенери — изкрещя той, като изреди моряшките улички в Макао с най-лоша слава, макар че кой ли ще купи такава мръсна повлекана като теб. Не, не мога. Ти не си нищо друго освен едно бреме и най-добре е да те изпратя при прокажените. Господи! Платих осем хиляди таела чисто сребро за теб, а ти се осмеляваш да ме ядосваш. Измамиха ме, проклети да са! Ти си едно нищо! Мръсна робиня! Не знам как съм могъл да те търпя през всичките тези години?! — Той размаха юмрука си в лицето й и тя се сви. — Не съм ли добър с теб? Щедър? А? Кажи? — изрева той и откри със задоволство, че в очите й се изписа страх. — Е, какво?
— Да, господарю — прошепна тя и прехапа устни.
— Ти се осмеляваш да си ушиеш дрехи зад гърба ми и да ги облечеш без мое съгласие, по дяволите! Така ли беше?
— Да, господарю.
— Утре ще те продам. Сега възнамерявам да те изхвърля жалка никаквица! Покланяй се! Веднага на колене, дявол те взел!
Тя побеля като платно и моментално коленичи.
— Сега стой така, докато се върна!
Изхвърча като стрела навън и изтича в градината. Грабна ножа си и избра тънко бамбуково дърво от новопосадената горичка. Отряза го и го размаха във въздуха, после се втурна обратно в стаята.
— Събличай дрехите си, жалка робиньо! Ще те налагам докато ме заболи ръката!
Тя се съблече, трепереща. Той сграбчи дрехата от ръката й и я хвърли настрана.
— Лягай долу — посочи той дивана.
Тя се подчини.
— Моля, не бийте много силно… Аз бременна втори месец. — Тя зарови глава в дивана.
Идеше му да я грабне и да я прегърне, но знаеше, че ще загуби уважението й. А пръчката бе единственият начин да й върне достойнството.
Той замахна с бамбуковата пръчка и започна да налага бутовете й достатъчно силно, за да я заболи, но не и да я нарани. Скоро тя започна да плаче, да хлипа и скимти, но той продължаваше да я бие. На два пъти съзнателно не улучи и стовари пръчката с все сила върху кожения диван с ужасяващ звук. Всичко това бе предназначено за Лим Дин и А Сам, които без съмнение слушаха на вратата.
След десет удара той спря, каза й да остане на място и отиде да вземе бутилка с бренди. Той пи жадно, после запрати бутилката срещу стената и продължи отново да я бие. Но гледаше всеки удар да е лек.
Най-накрая спря и я вдигна за косата.
— Обличай дрехите си, мизернице! — И когато се облече, изрева.
— Лим Дин! А Сам!
В миг и двамата бяха на вратата.
— За какво нито чай, нито храна, жалки роби? Донесете храна!
Запрати бамбуковата пръчка в ъгъла до вратата и се обърна към Мей-мей.
— На колене, нещастнице!
Ужасена от безмерната му ярост, тя се подчини незабавно.
— Измий се и се върни тук. Давам ти трийсет секунди или ще започна отново.