Лим Дин сервира чая и макар че той бе добър, Струан заяви, че е изстинал и запрати чайника в стената. Мей-мей, Лим Дин и А Сам се втурнаха навън и веднага пристигнаха с нов чай.
Храната също се появи невероятно бързо и Струан разреши на Мей-мей да му сервира. Тя изскимтя от болка, а той изкрещя:
— Млъкни или ще те пребия!
После той замълча и започна да се храни мрачно. Тишината измъчваше и двамата.
— Вдигни пръчката! — изкрещя той, когато престана да яде.
Мей-мей я вдигна и му я подаде. Той опря пръчката в корема й.
— В леглото! — заповяда той грубо и двамата слуги побягнаха, спокойни, че тай-панът е простил на Мей-мей, която си бе възвърнала достойнството до голяма степен, тъй като бе издържала безропотно неговия справедлив гняв.
Мей-мей се обърна със сълзи в очите и тръгна към стаите си, но той изръмжа:
— В моето легло, по дяволите!
Тя изтича в стаята му. Той я последва и блъсна вратата след себе си, после я залости.
— Значи си бременна. От кого?
— От вас, господарю — изхленчи тя.
Той седна и протегна ботуша си.
— Хайде, побързай.
Тя падна на колене и издърпа ботушите му, после застана до леглото.
— Как смееш да помислиш, че ще искам да се запознаеш с приятелите ми? Когато реша да те изведа от дома, ще ти кажа, за бога.
— Да, господарю.
— Мястото на жената си е вкъщи. Тук!
— Да, господарю.
Той си позволи да смекчи израза на лицето си.
— Така е по-добре, за бога.
— Аз не искала да ходя на бал — каза тя едва чуто. — Само да обличам като… Никога не искала бал. За какво на бал, никога, никога не искала. Само да харесам. Съжалявам. Много съжалявам.
— Защо да ти прощавам, а? — Той започна да се съблича. — А?
— Няма причина, няма. — Сега вече тя плачеше жално и тихо.
Но той знаеше, че все още е рано да покаже, че й е простил напълно.
— Може би тъй като си бременна, ще ти дам още една възможност. Но по-добре да е син, не някоя ненужна дъщеря.
— О, да, моля, моля. Простете, моля. — Тя се поклони и удари чело в пода.
Плачът й го смазваше, но той продължи да се съблича и да се чумери. След това издуха свещта и се пъхна в леглото.
Остави я да чака.
След една-две минути каза кратко:
— Влизай в леглото. Студено ми е.
После, когато вече не можеше да понася плача й, я прегърна нежно и я целуна:
— Прощавам ти, момиче.
Тя плака в ръцете му, докато заспа.
Книга четвърта
С течение на времето пролетта премина в ранно лято. Слънцето засия по-ярко и въздухът натежа от влага. Европейците страдаха жестоко, облечени в обичайните си дрехи — дълго вълнено бельо, издути рокли и банелени корсажи. Потта изсъхваше под мишниците и по слабините, раните загнояваха отново. Върнаха се обичайните летни болести: кантонските чревни заболявания, макаоските дизентерии и азиатските разстройства. Оплакваха тези, които умираха. Останалите живи стоически понасяха мъките като неизбежно изпитание, изпратено от справедливия Бог да трови човечеството, и продължаваха да държат прозорците си затворени и да не допускат въздуха, който според тях бе пълен с отровни газове, излъчвани от земята през лятото. Продължаваха да позволяват на докторите си да ги лекуват с очистителни и пиявици, защото всички знаеха, че това е единственото истинско лечение от болестите. Продължаваха да пият замърсена от мухите вода и да ядат оплюто от насекоми месо. Продължаваха да избягват къпането, защото всички бяха убедени, че то вреди на здравето. И продължаваха да се молят да дойде отново хладната зима, която ще прочисти земята от смъртоносните отрови.
До месец юни дизентерията поразреди редиците на армейците. Търговският сезон бе почти към своя край. Тази година щяха да се натрупат големи състояния. С малко повече късмет. Защото никога преди това в кантонското Селце не бе имало такава оживена търговия. Търговците и техните португалски чиновници, китайските компрадори и кохонгските продавачи бяха напълно изтощени от жегата, но още повече — от изпълнените с оживена дейност седмици. Всички бяха готови да отдъхнат, преди да започне зимното изкупуване на стоките.
За разлика от предишните години, тази година европейците очакваха най-после да летуват в своите домове, на собствената си земя в Хонконг.