— Ако е наистина малария, ще си имаме големи неприятности. — Брок се протегна и взе фенер от пиле. — Хапвай си. Чух, че цената на кулитата се е покачила. Цените в Хонконг растат ужасно.
— Но не толкова, че да ни заболи. Треската ще мине.
Брок размърда мъчително търбуха си и пресуши чашата.
— Искаше да ме видиш насаме, така ли? Да си поговорим за треската ли?
— Не — каза Струан с чувството, че е омърсен от вонята и парфюма на Брок, от миризмата на вкисната бира. — Отдавна си бях обещал да ти сваля кожата с камшик.
Брок вдигна звънчето от масата и ожесточено го размаха. Звукът отекна в стените. Вратата не се отвори веднага и той отново зазвъня.
— Тази проклета маймуна — каза той. — Трябва да го изритам по задника! — Той се върна при бурето с бира, напълни отново чашата си и седна, вперил поглед в Струан. И зачака. — Е, за какво си дошъл?
— Заради Тес Брок.
— Така ли? — каза Брок, учуден, че Струан желае да ускори вземането на решението, което толкова бе измъчвало него, а без съмнение и Струан.
— Синът ми е влюбен в нея.
Брок обърна още една чаша бира и отново изтри уста.
— Срещнали са се само един път. На бала. После са се разхождали следобедите с Лайза и Лилибет. Три пъти.
— Да. Но въпреки това, той е влюбен в нея. Твърди, че е така.
— Сигурен ли си?
— Да.
— Какво мислиш по въпроса?
— Че е най-добре да го обсъдим заедно. Открито.
— Защо сега? — попита Брок подозрително, като се опитваше да разбере отговора. — Тя е много млада, както знаеш.
— Да, но достатъчно голяма да се омъжи.
Брок замислено повъртя чашата, като оглеждаше отражението си в полираната сребърна повърхност. Питаше се дали е разбрал правилно Струан.
— Да не би да ми правиш официално предложение за ръката на Тес?
— Това е задължение на сина ми, не мое. Но ние ще проведем неофициален разговор първо.
Брок попита отново:
— Какво мислиш за връзката им?
— Знаеш мнението ми. Аз съм против. Не ти вярвам. Не вярвам и на Горт. Но Кълъм е на друго мнение и ме застави да дойда, защото един баща не може винаги да постигне това, което иска за сина си.
Брок си помисли за Горт. Заговори с несигурен глас:
— Ако толкова желаеш да му се противопоставиш, натрий му носа и го разкарай оттук. Не е трудно да се отървеш от този младок.
— Знаеш, че ръцете са ми вързани — отговори горчиво Струан. — Ти имаш трима синове — Горт, Морган и Том. Сега аз имам само Кълъм. Така че каквото и да правя, той трябва да ме последва.
— А Роб и синовете му? — попита Брок, доволен, че правилно е разбрал чувствата на Струан и че сега може да го разиграва както си иска.
— Знаеш отговора и на този въпрос. Аз създадох „Ноубъл хаус“, не Роб. А ти какво мислиш, а?
Брок изпи замислено чашата. Отново звънна със звънеца. Отново не последва отговор.
— Ще си направя жартиери от червата на тази маймуна! — Стана и започна отново да пълни чашата си. — Аз също съм против тази връзка — каза той грубо. Видя, че по лицето на Струан се изписа изненада. — Но въпреки това съм готов да приема сина ти, ако той поиска съгласието ми.
— Така си и мислех, по дяволите! — каза Струан и стана от стола, стиснал юмруци.
— Зестрата й ще бъде най-богатата в Азия. Те ще се оженят следващата година.
— Предпочитам да те видя в ада преди това.
Двамата мъже се изправиха застрашително един срещу друг.
Брок видя същото изваяно лице, което бе виждал преди трийсет години, излъчващо същата жизнена енергия. Същото несъмнено качество, което караше цялата му душа да реагира така бурно. „По дяволите! — изруга той. — Не разбирам защо този дявол се изпречи на пътя ми!“
— Това ще стане по-късно. Най-напред ще се оженят, както се полага. Ти наистина си с вързани ръце. Не съм го скроил аз и това е наистина жалко. Не аз развявам бедния ти късмет в лицето. Но си мисля през цялото време, както и ти, за тях двамата и за нас и мисля, че ще е най-добре и за тях, и за нас.
— Знам какво си намислил. И Горт също.
— Кой знае какво ще стане, Дърк? Може в бъдеще да се обединим.
— Но не, докато съм жив.