— От друга страна, можем да останем разделени: ти да запазиш своето и ние нашето.
— Няма да ти помогне една женска фуста да грабнеш и да унищожиш „Ноубъл хаус“!
— Сега ме чуй, по дяволите! Ти подхвана този въпрос! Каза да говорим открито и аз не съм свършил. Така че слушай! Или си загубил смелостта си, както загуби обноските и ума си.
— Добре, Тайлър — каза Струан и си наля още бренди. — Кажи какво мислиш.
Брок се отпусна леко, седна отново и обърна бирата си.
— Мразя те и винаги ще те мразя. И аз ти нямам доверие. До гуша ми дойде да убивам, но се заклевам в Исуса Христа, че ще те убия в деня, когато те видя да се изправиш срещу мен с бич в ръка. Но не аз започнах тази битка. Не. Не искам да те убивам, а просто да те смачкам. Но все си мисля, че младите могат да поправят това, което ние… което не беше възможно за нас. Така че казвам: каквото ще бъде, да бъде. Ако ще се сливаме, нека да се слеем. Те ще решават това, не ти и аз. Ако няма да се слеем, отново ще решат те. Каквото и да правят, решението ще е тяхно. Не наше. И така — мисля, че бракът ще бъде добър.
Струан изпразни чашата си и я постави на масата.
— Никога не мислех, че ще паднеш, че ще паднеш толкова ниско и ще използваш Тес, въпреки че като мен си против брака.
Този път Брок погледна Струан спокойно:
— Не използвам Тес, Дърк. Това е Божията правда. Тя обича Кълъм и това е житейската правда. Това е единствената причина, за да говоря така. Ние и двамата сме с вързани ръце. Нека погледнем нещата реално. Те са като Ромео и Жулиета, за бога, и аз се страхувам. А и ти също ако искаш да знаеш истината. Не искам моята Тес да завърши с мраморна плоча, защото те ненавиждам. Тя го обича и аз мисля за нея.
— Не вярвах.
— Нито пък аз, по дяволите! Но Лайза ми писа пет-шест пъти за Тес. Казва, че мечтаела, въздишала и говорела за бала, но само за Кълъм. А Тес ми писа шестнайсет пъти за това какво казал Кълъм и какво не казал Кълъм, какво казала тя на Кълъм, как я погледнал и как й отговорил, докато най-накрая помислих, че ще се пръсна. О, да, тя наистина го обича.
— Но това е детска любов. Тя не означава нищо.
— Мили боже, ти си ужасно твърдоглав човек и не искаш да разбереш. Грешиш, Дърк. — Брок внезапно се почувства уморен и много стар. Искаше да сложи край на това. — Ако не беше бала, никога нямаше да се случи. Ти я избра за първия танц. Ти я посочи да спечели наградата. Ти…
— Не аз! Сергеев я избра!
— Истина ли е това?
— Да.
Брок втренчи поглед в Струан.
— Тогава може би това е Провидението. Тес не беше най-красиво облечената дама. Знаех си. Всички знаеха — освен Кълъм и Тес. — Той пресуши чашата и я остави на масата. — Ето моето предложение. Ти не обичаш своя Кълъм така, както аз обичам Тес, но нека им пожелаем попътен вятър, открито море и спокойно пристанище. Момчето го заслужава. С тази могила той спаси врата ти, защото, кълна се в Христос, щях да те удуша с нея. Ако ти трябва битка, ти си я получи. Ако ми попадне прът в ръцете, за да те пребия в честна битка, кълна се в Христос, пак ще го направя. Но не и тях двамата. Дай им попътен вятър, открито море и спокойно пристанище, за да вървят с Бога напред, а?
Брок протегна ръка.
Струан заговори с дрезгав глас:
— Ще ти стисна ръката за Тес и Кълъм. Но не и за Горт.
Начинът, по който Струан изрече „Горт“, смрази кръвта на Брок.
Но той не отдръпна ръката си, въпреки че споразумението криеше голяма опасност.
Стиснаха си здраво ръцете.
— Ще изпия още една чаша, за да дойде всичко на място — каза Брок. — Тогава ще можеш да се разкараш от дома ми. — Той вдигна звънеца и позвъни трети път и когато отново никой не се появи, го запрати към стената. — Ли Танг! — изрева той. — Гласът му отекна странно.
Чу се шум на тичащи стъпки по голямото стълбище и на вратата се появи уплашеното лице на португалския чиновник.
— Всички слуги са изчезнали, сеньор. Никъде не мога да ги открия.
Струан изтича до прозореца. Амбулантните търговци, сергиджиите, зяпачите и просяците напускаха безмълвно площада. В английската градина група търговци слушаха и наблюдаваха, замръзнали по местата си.
Струан се обърна и се втурна към мускетите. Стигна до рафта едновременно с Брок.
— Всички да слезнат долу! — извика Брок на чиновника.
— Във фабриката ми, Тайлър. Бий тревога — каза Струан и в същия миг изскочи навън.