Струан видя с облекчение, че Купър и американците са на борда на една от лорчите. Беше помислил, че са все още във фабриката.
— Честен кръст, погледнете тези негодници — извика Лонгстаф, без да се обръща специално към някого, като застана навън от градината и наблюдаваше тълпата с бастун в ръка. Знаеше, че това означава край на преговорите и че войната е неизбежна. — Силите на Нейно величество скоро ще сложат край на тази безсмислица.
Той се върна обратно в градината и откри Сергеев, който наблюдаваше бъркотията с двама въоръжени лакеи в ливреи, застанали уплашено до него.
— Не желаете ли да се качите заедно с мен на борда, Ваше височество? — опита се той да надвика шума.
Лонгстаф знаеше, че ако бъде ранен Сергеев, ще стане международен въпрос, който ще накара царя да изпрати наказателни военни кораби и войски в китайските води. „Но това няма да стане, дявол го взел!“ — помисли си той.
— Има само един начин да се справим с тези гадове. Мислите, че вашата демокрация ще им подейства ли?
— Разбира се. Трябва само да им дадем време — отговори с готовност Лонгстаф. — Нека се качваме сега. Имаме късмет, че вечерта е хубава.
Един от руските слуги каза нещо на Сергеев, който просто го изгледа. Слугата побеля и млъкна.
— Щом желаете, Ваше превъзходителство — каза Сергеев, като се опита да покаже не по-малко пренебрежение към тълпата. — Но предпочитам да почакам тай-пана.
Той извади кутийката си с енфие и я предложи, доволен, че пръстите му не треперят.
— Благодаря — отговори Лонгстаф и взе малко от праха.
— Отвратителна история! — каза той и отиде до Струан. — Какво, по дяволите, им стана, Дърк?
— Сигурно са ги подвели мандарините. Никога преди това не е имало такава голяма тълпа. Никога. Най-добре се качвайте на кораба.
Струан наблюдаваше площада. И последните търговци се качиха на борда. Само Брок не се виждаше. Горт и хората му все още пазеха източната врата на фабриката си и Струан се вбеси, когато го видя да стреля по тълпата, която не ги заплашваше пряко.
Искаше му се да даде заповед за незабавно отстъпление, после в суматохата да вдигне мускета си и да застреля Горт. Знаеше, че никой няма да забележи. Щеше да му спести труда в бъдеще. Но Струан не стреля. Искаше да се наслади на удоволствието да види ужаса в очите на Горт, когато наистина го убие.
Хората в лорчите се отделиха бързо от брега и много от корабите заплуваха към средата на реката. Странното беше това, че множеството продължаваше да не им обръща внимание.
От фабриката на Тилмън — Купър започна да извира пушек. Цялата сграда пламна изведнъж с повея на вятъра и огънят озари нощта.
Струан видя как Брок изхвърча от фабриката в едната ръка с мускет и в другата с кама, с джобове, натъпкани с книжа. Главният му счетоводител Алмейда тичаше напред към кораба, прегърбен под тежестта на книгите, охраняван от Брок, Горт и хората им. След това нова тълпа нападна източния край и помете войниците. Струан разбра, че е време да бяга.
— На кораба! — изрева той и се извърна към градинската порта.
Замръзна на мястото си. На стената се беше облегнал Сергеев с пистолет в едната ръка и с рапира в другата. До него се беше изправил Лонгстаф. — Време е да бягаме! — изкрещя той, за да надвика врявата.
Сергеев се разсмя:
— Накъде?
Чу се гръмотевична експлозия, когато пламъците обхванаха арсенала на американците, сградата се разтърси и посипа китайците с горящи отломки, като някои уби, а други осакати. Триадските знамена прекосиха улица Хог и разяреният рояк от грабители ги последва, като последователно рушеше източните фабрики. Струан беше вече отминал портата, когато си спомни за Кълъм. Извика на хората си да го прикриват и се втурна обратно.
— Кълъм! Кълъм!
Кълъм се появи и затича надолу по стълбите.
— Забравих нещо — каза той и побягна презглава към лорчата.
Сергеев и Лонгстаф все още чакаха с хората до портата. Третата тълпа, която се разля по площада, им пресече пътя и нападна фабриката, която бе до тяхната. Струан му посочи стената и те я пресякоха. Кълъм падна, но баща му го вдигна и двамата се втурнаха към корабите. Сергеев и Лонгстаф ги следваха по петите.